ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА

“ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ”

          Замисълът заложен в логиката на генеративната езикова система на “говорещата азбука на прабългарите”, заедно с всеизвестните прабългарски рунически знаци достигнали до нас, по естествен път ни навеждат до подобни разсъждения и относно графичния вид на изобразяване на буквите-думи в прабългарската писменост. Не ще и дума, че още се намираме в един съвсем начален етап на проучване и възстановяване на древната писмена традиция присъща на предкнижовните общества на азите-прабългари, които са изпозвали писмеността предимно за управленчески и обредни цели в обширните си териториални държави. Завладявайки по пътя си гигантски градове-центрове или достигайки в съседство с тях, азите-прабългари влизат в съприкосновение с натрупания там огромен писмен фонд и за да почерпят от познанията записани в този фонд, навсякъде приемат по-развитите писмени системи на големите градове-центрове. Синхронизирайки ги с езика ЪЗъЕр на “говорещата азбука”, като ги допълват с необходимите липсващи графични знаци. Налагането на езика ЪЗъЕр като държавен език в обширни територии, за общуване между хора отдалечени на големи разстояния, неминуемо води до изключително силно влияние на оригиналната писмена традиция на азите-прабългари дори и в райони с вече развита писменост.
          Тъй както езикът ЪЗъЕр е повлиял на големите днешни европейски езици /виж. “Прабългарският език в европейските езици” от Б. Иванов/, така също и съответстващата му оригинална графична писмена система е оставила трайно отражение в съвременните основни писмености. Ще направя опит да илюстрирам горното твърдение чрез импровизирано конструиране на графични знаци, логически съответстващи на буквите-думи от “говорещата азбука” и на думи от генеративния език ЪЗъЕр.
          Буквите-думи на “говорещата азбука” представляват атомарни звукови знаци обозначаващи конкретни генеративни обекти - части на лицето, на тялото, общи свойства и отношения и др,. и заедно с това отделни специфични качества на всеки генеративен обект. Още от най-дълбока древност се появява необходимостта думите от речта да бъдат “запаметявани” и на външни носители, освен в масовата човешка памет. И тогава се появяват графичните писмени знаци, удобни за запис върху камък, глинена плоча, кожа, платно, дърво, папирус и др. носители на информация. Самата идея заложена в генеративния език ЪЗъЕр където елементарните звуци-букви са значещи, предполага и прилагане на писменост от буквен тип, а не от сричков тип, т.е. на всеки звук-буква от “говорещата азбука” съответства един графичен символ - графема-буква. Следователно най-логично е графемата-буква да изобразява съответната звукова-буква от “говорещата азбука”, символизирайки генеративния обект свързан с нея. Например уста - О, нос - 1, мъжко - Т, ръка /шепа/ - Ш, женско, гънка - С, ухо - У, крак,свивам - К, зъб - Д, очи - Ф и т.н.
          Но първо искам да се спра на цифровите знаци, които са били крайно необходими в ежедневните дейности на обикновените хора още от най-ранните години на човешката цивилизация. Отброяването на брой дни, брой добитък, брой дивеч, брой стрели и пр. много често е предизвиквало потребност от тяхното запаметяване на външен носител. Няма никакво съмнение, че на първо време за отброяване са се използвали предимно пръстите на ръцете чрез присвиването им, известно на всички и до днес.
          Предложеното на фиг.1 конструиране на графични символи /цифри/ за числата от едно до пет не се нуждае от обяснение. Естествено цифрата едно ще се изведе от Чъ - нос, две от ЙО - очи, три от Тъ - мъжко, четири от Ръ - пръсти, много, пет от Шъ - ръка,шепа.

          По интересен е методът за  конструиране на цифрите от 6 до 10. /на фиг.2/. Предлагам подход за получаване на графичния им вид чрез наслагване един върху друг цифровите символи на събираемите съответно: 1+5=6, 2+5=7, 3+5=8, 4+5=9, 5+5=10. Което съответства на реалното ръчно отброяване на числата от шест до десет - едната ръка с всички пръсти свити т.е. пет, към която се добавят свити пръсти от другата ръка.
            Не трябва да забравяме, че при ръчното броене, числото десет представено от две шепи със свити пръсти “изглежда” като два симетрични, а не последователни образа. Нашите прабългарски деди не са разполагали с компютри, затова разчитам единствено на

тяхното въображение при подобни графични операции.

         Следвайки същия път на разсъждения ще се опитам да представя и една възможна картина на писмените знаци - букви /графеми/, съответстващи на буквите-думи от “говорещата азбука на прабългарите” /фиг. 3/.

Абстрактният символ “малко кръгче” се свързва с главата на човека. Черта от кръгчето нагоре символизира вдигната ръка нагоре, което означава “голямо” - Бъ, а черта от кръгчето надолу означава “малко” - Аъ. /Впрочем и днес тези движения на ръката означават абсолютно същото/.

          Хоризонтална черта отдолу означава “земя” - ГРъ, хоризонтална черта отгоре означава “покрив” - Ю.

          И другите графични буквени знаци на фиг.3 също изобразяват символично значението на звуковите букви-думи от “говорещата азбука” : Нъ - уста, Гъ - дърво, растение, Ер - език, Тъ - мъжко, Къ - гънка, женско, Дъ - зъб, У - ухо, Чъ - нос, Л - връх и пр.

          “Огън” - Зъ е представен посредством зигзагообразния знак наподобяващ пушек. 

          “Имам” - Мъ може да се означи с триъгълник, асоцииращ “ограждане с ръце”.

          “Няма”  - А изобразява и днес използваното движение на отворените ръце, с което показваме, че наистина няма.

          “Много” - Ръ /също и “пръсти” и “четири”/ логично намира символно представяне в четирите пръста на кръстачката. /До днес математическите действия “събиране” и “умножение” се изобразяват с “+” и “Х” навсякъде по света/.

          “Тоз човек, Онзи човек, е” - Ъ е означено с вертикална черта.

          За символен знак на И - хвърля, оставя -  може да послужи “лък със стрела”, а знакът за  О - месо, плът - напомня за нещо, което “расте без стебло, но за сметка на това има глава” и т.н.

          В гореспоменатата писмена азбука, за четири от  буквите /съответстващи на звуковите букви с фонетични стойности Е - вик, крясък; Я - смях; ТРъ -въртя, търкалям, стръмно, търкам; и МРъ - мърдам, мръщя се/ не предложих съответстващи графични знаци, защото до момента на отпечатване на книгата нямах уточнени. И тъй като вече имам готовност, ще представя тези четири буквени писмени знака в настоящата статия /виж. фиг 1/. 

            На звуковата буква Е - викам, според мен отговаря най-добре символът оприличаващ  на гърло, врат, шия,  със съответстващите задължителни за древността атрибути - един или няколко обръча.

            За означаване на Я - смях, може да послужи изплезен език от уста /подобен на латинското Q/. Каквито следи се забелязват и в днешното ни Я.

            Знакът за  ТРъ - търкалям, колело - би могъл да напомня за използваните от дълбока древност, мелнични или грънчарски колела, или дори за обикновено колесно колело с ос в центъра.

            За графично изобразяване на МРъ - мърдам, мръщя се - подходящи са вълните на морето, езерото, водата - доста сходни с набръчканото смръщено лице. Междувпрочем, интернационалната дума “море” и днес звучи като МРъ ЙО - мърдаща вода.

             Как са се разполагали прабългарските графични букви  и текстове върху повърхността на носителя - камък, плоча, дърво, кожа, платно, папирус и пр. Според мен има указания, че текста е писан отгоре надолу, във вертикална посока. Тъй както е при бронзовата розета от Плиска - фиг.6. При руническите надписи върху розетата прави впечатление, че е приложен принципът на свързване между отделните съседни графични букви, характерен за днешните ръкописни шрифтове, и дори е възможно припокриване на две последователни букви ако позволява начертанието им. Всичко това се прави с цел по-оптимално използване на площа на носителите, които в ония времена са били доста дефицитни и с ограничена повърхност.

          На фиг.4 е направен опит за демонстриране, как биха изглеждали някои  прабългарски думи, написани с конструираната на фиг.3 писмена азбука.

          Искам да се спра малко по-подробно на бронзовата розета с рунически надписи от Плиска -фиг.6, датирана от историците в 9 век . Убеден съм, че буквените знаци върху розетата, които будят изумление с калиграфската си прецизност и имат напълно завършен графичен стил, несъмнено са от прабългарски произход. Предназначението на розетата според мен е било за избор на “късмети”, ролетка с късмети, или както днес е популярно “колело на късмета”. Днес при българите още е широко разпространена традицията да се въртят баници с късмети.

 На фиг.5 предлагам опит за разчитане на “късметите”, записани на всеки от седемте лъча на розетата. Прабългарските думи, които не обяснявам, са вече известни и публикувани в книгата ми “Говореща азбука на прабългарите” /публикувана и в Интернет”/.

          1. ОБъ        - живот

          2. ИЛъ         - изобилие, богатство

          3. УМъ        - ум, разум

          4. ГъМъ      - здраве

          ГъМъ - здраве, идва от Гъ - изправен, дърво, растение и Мъ - има, притежава. Днес имаме израза “здрав и прав”. Още се използва битово-църковното пожелание “за комка” сиреч “за здраве”. А в славянското лексикално съответствие “здорове” почти преводно е залегнало понятието “дърво”.

          5.  ТъКРъ    - вървене, сполука, късмет

          Тъ - прави, КРъ - крачи, върви, тръгва. За използвани днешни аналози на “вървене” съзвучни на ТъКРъ може да посочим новобългарския израз “тръгна ми”.

          6.  РъЩъ     -  надежда, пожелание.

          Тук РъЩъ вероятно изпълнява ролята на Черен Петър - носи само надежда.

          7. КъБъ ЗъЗъ - хубост, а защо не и “много жени”

          КъБъ - жена, хубав и ЗъЗъ - със, мн.число.

          Опитът ми за импровизиране вида на графични знаци от прабългарската писменост, въз основа на  идеята заложена в “говорещата азбука на прабългарите”, вероятно ще се стори на мнозина не достатъчно сериозен. Според мен по-важното в случая е да започне прилагането на системни подходи към все още неразгаданото наследство на дедите ни прабългари. Системният подход рано или късно ще ни доведе до заветната цел, да изпълним синовния си дълг като възстановим духовната връзка с нашите забележителни предци и възкресим от забвението на годините техните послания към потомците.
            И вече никога да не допуснем многобройни чисто български думи да бъдат “прогонени” по речниците за чужди думи, където “познавачи” ги квалифицират в повечето случаи като “турски” и понеже подобни думи липсват в турския език им приписват измислени определения от рода на “турски през персийски” или пък “турски през арабски”.........

Това четвърто допълнено издание на книгата се отпечатва

 с любезното съдействие на спомоществователите:

ГРИША КИРИЛОВ ПЕТРОВ

гр. Несебър

GSM:  088 333 148

инж. ВЪЛКО ВЪРБАНОВ СТОЯНОВ

/програмист/

гр. Бургас, тел. /056/  81 66 77

e-mail:   valko_bbc@yahoo.de

СЕРГЕЙ КРЪСТЕВ

“МЕГА - ТУР” ООД гр. Поморие,  тел. /0596/  60 89

e-mail:  megatour@pomonet.bg

www.pomonet.bg/megatour

Авторът търси спомоществователи за следващи публикации по темата.

Адрес и телефон за контакти:

гр. Бургас 8000, ул. “Княз Борис I” 60

тел. 056/ 2 86 30, GSM: 088/ 21 27 98

е-mail:   borislav@digicom.bg

site: http://borislav.digicom.bg

сметка в левове:

Райфайзенбанк - България АД

код: 15591550

с/ка: 1046570716

на име:   Борислав Иванов Иванов