КОЕ Е ХРИСТИЯНСКОТО ИМЕ НА КНЯЗ ВЛАДИМИР-ХРЪСАТЕ (889-893)

      Без капка съмнение, почти автоматично се приема Владимир за християнското име на княз Владимир-Хръсате, защото според общите представи това “чисто славянско” име съвсем логично отговаря на тогавашните канонични църковни изисквания за християнско име на новопокръстен българин-езичник. Благодарение делото на пресветите братя славянски просветители Константин Философ(826-869 г.) и Методий(815-885 г.), през декември 867 год. славянският език получава официално признание от папа Андриан II (867-872 г.) като четвърти богословен език. Което от друга страна означава, че на практика “чисто славянското” име Владимир би могло да послужи за официално християнско кръщелно име на първия Борисов син едва след 867 год., което изглежда малко вероятно, защото Владимир-Хръсате е роден много по-рано, а покръстването на приближените на княз Борис(852-889 г.) се извършва още през 864 год., и през следващата 865 год. се покръства цяла България. Така, че в края на 867 год. Владимир-Хръсате вече отдавна е християнин. За “прабългарското” име Хръсате/Расате/ и през ум не ни минава, че спокайно би могло да съответства на най-ортодоксалните и широко разпространени и днес сред българите имена - Христо/Ристо/, Кръстьо, Кръстин и др., още повече, че имаме в историята известен болярин Добромир Хриз/Хръс/ (12 век).

      Приписката в Чивидалското евангелие от манастира край град Аквилея от края на 867 или началото на 868 г. съдържа имената на княз Борис-Михаил(852-889 г.) и четиримата му сина. Приписката показва изключително високия ранг на българската делегация в Рим включваща трима от най-висшите първенци след княза - кавхан Петър - КъАЙБъ КъУНъ - временен кан - т.е. заместник на кана, багатур Сондоке - БъГъО ТъРъ - вътрешен боляр - довереник на кана, и чергубоила Стазис - ЧъРъ ГъО БъУИЛъ - първи голям/велик/ боил - първи военоначалник. Прави впечатление, че са записани християнските имена на княза Михаил и на синовете му Гаврил, Симеон, Яков, а престолонаследникът и първороден син на княза фигурира под името Хръсате. Дали единствен престолонаследникът Хръсате се подвизава с езическото си име в компанията на християнските имена на баща си и братята си в приписката от свещеното Чивидалско евангелие. Неговото християнско кръщение по това време не подлежи на съмнение, недопустимо би било в една държава, претендираща за християнска, точно престолонаследникът да остане непокръстен езичник. Вярно, че в приписката се срещат прабългарски имена - Докс брат на княз Борис, багатур Сондоке, вероятно и чергубоила Стазис, но високопоставеното пратеничество идва при главата на римската християнска църква от името на българския християнски владетел княз Борис-Михаил, по върховно съдбоносен за държавата църковен въпрос и едва ли някой ще си позволи да впише самия престолонаследник на християнска България с езическо име в списъка на княжеските синове и то в една свещена християнска реликва, каквато представлява Чивидалското евангелие. Обяснения от рода, че като най-голям, само Владимир-Хръсате по рождение имал езическо име, с което бил вече известен, са напълно несериозни, третият син Симеон притежава също прабългарско име - Лабас /дълги години след покръстването българите са носили традиционни прабългарски собствени имена освен християнските си имена/, пък и не вярвам да е бил по-известен от баща си, който е записан само с новото си име в приписката.

      Едно е сигурно, княз Владимир-Хръсате става владетел на България само с християнското си име. Като истински християнски владетел той няма друг избор, защото според историческите сведения княз Борис решава да се оттегли в монашество и сам издига сина си Владимир-Хръсате на трона, а добре известно е ревностното усърдие на княз Борис във вярата. Княз Борис също няма избор когато се титулова с владетелската титла “княз” - по-низша от тази на предците му “канас ювиги” - КъУНъИЗъ АЙБъГъО - конник блестящ/слънчев водач/ най-голям/най-велик, божествен/, преминала в славянския език като “княз най-висш/най-велик/”, т.е. император. Приемайки християнството от своя кръстник византийския император Михаил III (842-867 г.), той според каноните на православието се превръща в “духовен син” на императора и с това признава неговото йерархическо превъзходство. Когато българският владетел Владимир-Хръсате прави опит за реставрация на езическите обичаи в държавата, той предприема репресии срещу църквата - преследва свещеници, срутва т. нар. Голяма базилика в Плиска, хвърля в тъмница архиепископ Иосиф. Съвсем логично е Владимир-Хръсате да си възстанови канската титла на дедите, на място на по-низшето “княз”. Вероятно не случайно Мавро Орбини в отпечатаната през 1601 год. книга “Царство на славяните” споменава за български хаган Хрис през 9 век - “Техен вожд бил някой на име Хрис, когото те на своя език наричали хаган, което при тях ще рече император.”. Владетелската титла “хаган” се среща при сродните по език на прабългарите хазари и авари, както и при руснаците, нищо чудно да е била популярна и сред българите. Според генеративния език на азите прабългари, “хаган” може да означава АЙ КъУНъ - върховен кан, т.е. равносилно на “император”. 

      И все пак, дали трябва безрезервно да се приема за “чисто славянско” името Владимир. Далеч преди имената с окончание “мир” да дойдат на мода при славяните, в историята са известни вождът на хуните Баламир, победил остроготите през 372-375 год., Орлеанският франкски владетел Хлодомир (511-521 г.), българският кан Маламир (831-836 г.) и т.н.  Прабългарското МъИРъ - син, служител, последовател - до нас достига в думи като читкой мирос - войници/читкой - ЧъЙОТъ - броя, ч`ета, армия и МъИРъ ЗъЗъ - синове/, мирмидонци, миряни, кумир и пр.. Кан Маламир - МъЛъ МъИРъ - майка син - мамин син, “мамино синче”, прережда двамата си по-старши братя на престола след смъртта на баща си кан Омуртаг(814-831 г.), избран от болярите само заради влиянието на майка си. /Вж. Стойчо Г. Стефанов “Назад през вековете”/. БъЛъ Тъ - велик прави, велик баща - т.е. могъщество, власт, владетел, намира широко лексикално разпространение - владея, владика, власт, validus/силен, могъщ/, die Gewalt/власт, сила/, valid/солиден/ и пр.. На езика на азите прабългариВладимир - БъЛъТъ МъИРъ означава “владетелски син”, “син на могъщия”. Веднага трябва да се направи разграничение с корена БъЕЛъ - заповядам, повелявам - откъдето произлизат лексемите - веля, воля, велможа, повелител, волунтаризъм, der Wille/воля/, will/воля/ и т.н. Интерес представлява близостта на звученията МъИРъ - син - и МРъА - не мърдам - покой, от последното произтичат думите - мра, мир, мор, умрял, умора, мораториум, морга, der Mord/убийство/, mortal/смъртен/ и т.н. Явно в книжовния български език на по-късен етап “мир” в значение на покой,  взима връх над “мир” в значение на син, служител, последовател. Или ще се окаже, че Владимир е едно “чисто прабългарско” име, тъй както Борис, Аспарух, Кубрат, Маламир, Крум, а първородният син на владетеля, синът на княз Борис, наречен по езически обряд Владимир, получава при светото кръщение името на сина Божи, Христос /с негръцки изговор Крист, Кръст, Кръстьо/, което тогава звучи на все още неопитните в християнските дела българи - Хръсате/ Кръстьо, Христо, Ристо/, новото православно име на последния български езически владетел, на последния прабългарски кан.

       Един различен поглед от позициите на езика на “говорещата азбука на прабългарите” ЪЗъЕр би могъл да смути всеки навик за автоматично приемане на несъмнени досега исторически постулати.

Борислав Иванов Иванов

гр. Бургас, 24.07.2003 г.