Надписи върху каменни пръстени-чъкре
Значителна част
от ежедневието на средновековните жени заема деиността по изготвяне на прежди
и тъкани, от които правят дрехи, бельо,черги и пр. за бита. Особен сантимент
нашите предшественици изглежда са отдавали на едно малко приспособление -
пръстен, най-често от камък, който са поставяли на вретеното като тежест за
придаване на по-равномерно въртене. Много често те са надписвали тези каменни
пръстени, най-вероятно за да може всяка предачка да разпознава своите, най-удобни
тежести за различните прежди и вретена. Не е изключено всяка тежест да е изработвана
според индивидуални изисквания. Намерените при археологически разкопки каменни
пръстени с надписи, представляват ценен източник за сведения относно писмеността
и езика на предците ни. За разлика от пръстените с надписи на славянски език,
където каменния пръстен е наречен - прешлен, пръстени открити на територията
на Кубратова Велика България са надписани с букви от древната прабългарска
азбука на езика ЪЗъЕр. И вместо наименованието “прешлен”,
при тях названието е ЧъКРъЕ - “чъкре”, идващо от
Чъ КРъ - част кръст, т.е прешлен и Е - гърло. Или
ЧъКРъЕ - гърло на прешлен. Надянати на вретено, пръстените
напомнят за прешлените на гръбначния стълб, поради което са получили наименованието
“чъкре” - прешлен. Асоциацията се налага сама по-себе си.
Оказа се, че на езика ЪЗъЕр, прешлен означава ЧъКРъ,
дума която и днес употребяваме за “чъкръкчия”, човек, който намества стави
и прешлени, а значението на ЧъКРъЕ се среща в думата “чъкрък”
- валяк на макара за кладенец, а също и колело на тъкачен стан. /Впрочем думата
“чакра” в значение на “прешлен” се среща и в санскритските езици, и ако някой
се осмелява да твърди, че е от турски произход, много греши/.
Но нека да приведем за илюстрация два прабългарски надписи върху каменни пръстени
намерени в Кубратова Велика България /публикувани от В.Драчук/.
Прилагайки писмените знаци, съответстващи на “Говорещата азбука на прабългарите”
към надписа от фиг. 1 обособявам две думи - ЗъАЙЛъУ и ЧъКРъЕ.
За ЧъКРъЕ,от по-горе всичко вече е ясно, означава “гърло
на прешлен” т.е пръстен. Знакът използван за изобразяване на буквата Чъ
- част, нос, в известен смисъл леко се отклонява от идеалното начертание -1,
но като се има предвид днешния вид на знака /Ч/, а и преходните му форми в
други надписи, мисля че може да го идентифицираме като писмен знак за буквата
Чъ /вероятно вече е бил отделен от знака за Чъ
- едно, цифрата 1/.
ЗъАЙ ЛъУ има звучение на женско име и означава ЗъАЙ - огън/светлина/ небе, т.е сияйно и Лъ У - високо ухо, т.е сияйно високо ухо или “месечина”, или женското име ЗъАЙЛъУ означава “месечина”, “сияйна месечина” /за разлика от БъНъ - кръгла луна, луничка, бенка - явно прабългарите, са използвали различни думи за фазите на луната - месец, пълна луна - вероятно от ЛъУ и БъНъ се е получило и “луна” - днес се среща в много езици/. Текстът върху пръстена гласи - ЗъАЙЛъУ ЧъКРъЕ - ЧЪКРЕ НА ЗАЙЛУ.