Надписи върху каменни пръстени-чъкре

Значителна част от ежедневието на средновековните жени заема деиността по изготвяне на прежди и тъкани, от които правят дрехи, бельо,черги и пр. за бита. Особен сантимент нашите предшественици изглежда са отдавали на едно малко приспособление - пръстен, най-често от камък, който са поставяли на вретеното като тежест за придаване на по-равномерно въртене. Много често те са надписвали тези каменни пръстени, най-вероятно за да може всяка предачка да разпознава своите, най-удобни тежести за различните прежди и вретена. Не е изключено всяка тежест да е изработвана според индивидуални изисквания. Намерените при археологически разкопки каменни пръстени с надписи, представляват ценен източник за сведения относно писмеността и езика на предците ни. За разлика от пръстените с надписи на славянски език, където каменния пръстен е наречен - прешлен, пръстени открити на територията на Кубратова Велика България са надписани с букви от древната прабългарска азбука на езика ЪЗъЕр. И вместо наименованието “прешлен”, при тях названието е ЧъКРъЕ - “чъкре”, идващо от Чъ КРъ - част кръст, т.е прешлен и Е - гърло. Или ЧъКРъЕ - гърло на прешлен. Надянати на вретено, пръстените напомнят за прешлените на гръбначния стълб, поради което са получили наименованието “чъкре” - прешлен. Асоциацията се налага сама по-себе си.
Оказа се, че на езика ЪЗъЕр, прешлен означава ЧъКРъ, дума която и днес употребяваме за “чъкръкчия”, човек, който намества стави и прешлени, а значението на ЧъКРъЕ се среща в думата “чъкрък” - валяк на макара за кладенец, а също и колело на тъкачен стан. /Впрочем думата “чакра” в значение на “прешлен” се среща и в санскритските езици, и ако някой се осмелява да твърди, че е от турски произход, много греши/.
Но нека да приведем за илюстрация два прабългарски надписи върху каменни пръстени намерени в Кубратова Велика България /публикувани от В.Драчук/.
Прилагайки писмените знаци, съответстващи на “Говорещата азбука на прабългарите” към надписа от фиг. 1 обособявам две думи - ЗъАЙЛъУ и ЧъКРъЕ.
За ЧъКРъЕ,от по-горе всичко вече е ясно, означава “гърло на прешлен” т.е пръстен. Знакът използван за изобразяване на буквата Чъ - част, нос, в известен смисъл леко се отклонява от идеалното начертание -1, но като се има предвид днешния вид на знака /Ч/, а и преходните му форми в други надписи, мисля че може да го идентифицираме като писмен знак за буквата Чъ /вероятно вече е бил отделен от знака за Чъ - едно, цифрата 1/.


ЗъАЙ ЛъУ има звучение на женско име и означава ЗъАЙ - огън/светлина/ небе, т.е сияйно и Лъ У - високо ухо, т.е сияйно високо ухо или “месечина”, или женското име ЗъАЙЛъУ означава “месечина”, “сияйна месечина” /за разлика от БъНъ - кръгла луна, луничка, бенка - явно прабългарите, са използвали различни думи за фазите на луната - месец, пълна луна - вероятно от ЛъУ и БъНъ се е получило и “луна” - днес се среща в много езици/. Текстът върху пръстена гласи - ЗъАЙЛъУ ЧъКРъЕ - ЧЪКРЕ НА ЗАЙЛУ.


фиг. 2 ни предлага по-сложен текст. Ако се съсредоточим върху големите букви от надписа и пренебрегнем малките вероятно драскулки по неравния камък, може да отделим четири прабългарски думи. Първата дума Е А Зъ може да се разчете като ЕА - вика без, т.е мълчалив и Зъ - огън/светлина/ или ЕАЗъ - “мълчалив огън” или “тих огън”, което нищо чудно да е име на жена. Втората дума е изключително интересна - ДъИЧъ - зъб/плоча/ хвърля част, или ДъИТъ зъб/плоча/ хвърля правя, като и двата варианта смислово се покриват, в случая означава само едно - совалка, а от там и “тъка”, “тъча” / на английски tissue и textile/. Третата дума Шъ ТРъ И Къ - се получава от ШъТРъИ - преда/влакно, конец, щир, ширит - думата съм разгледал в предишни статии/ и Къ - поражда, или ШъТРъИКъ - прежда. Последната дума ЧъКРъЕ - чъкре е същата както при каменния пръстен от фиг. 1, въпреки, че тук е по-трудно откроима, но ясно се вижда макар и наклонено К и Н. Достигаме до окончателния вид на надписа - ЕАЗъ ДъИЧъ ШъТРъИКъ ЧъКРъЕ - ЧЪКРЕ НА ЕАЗА ЗА ПРЕЖДА ЗА ТЪЧЕНЕ.