НАКЪДЕ СОЧАТ БОГОВЕТЕ

  Когато преди време прочетох материал съдържащ фотос на златна ножница за меч, открита в богато погребение на скитски вожд при разкопките на Литой курган или така наречената Мелгунова могила в околностите на град Кировград в Украйна, в една от гравираните митологични сцени от най-горната част на украсата забелязах два фигурини елемента, които много наподобяваха на пера, натопени и стоящи изправени в мастилници /вж. фиг. 1 /. От сюжетното описание на изобразения митичен епизод ставаше ясно, че без никакво съмнение, според днешните научни познания за скитската култура, това не са пера в мастилници, а дървета символизиращи световното дърво/дървото на живота/, централен образ в религиозно-култовия мироглед на скитите. А защо тези дървета растат в нещо като четвъртити сандъчета и на върха им има халки, никой не беше обяснил. Обяснението дойде доста време след това, когато върху един стенопис от църквата “Св. Богородица Перивлепта” в Охрид /1294 -1295/, изобразяващ Архангел Гавраил с книга под мишницата, съзрях отговорите и на двата въпроса /вж. фиг. 2 /.

  Средновековният художник добросъвестно се е постарал най-детайлно да запечата за поколенията как е изглеждала хилядолетия наред една обикновена ръкописна книга със страници от обработена кожа, заедно с писарските пособия, през продължителния период на нейното изписване. Към тежките външни кожени “кори” на още недовършената книга здраво е привързана с връв мастилницата, която със семплата си четвъртита форма, досущ прилича на въпросните сандъчета от гравюрата. Голямата изненада дойде от перото за писане, което има халка в горния край и гордо виси закачено за дебелата книга. Явно подборът и остренето на пера съвсем не е било лесна работа и те също са представлявали ценност за книгописеца, който им поставя халки и ги закача, за да не ги отнесе вятърът и често да се губят. Незвисимо дали са служили за писане върху папирус или пергамент, перата са важен уред в продължение на хиляди години, поради което халките за окачване на пера също са били неразделна част от писарските атрибути. И в случая, халките са незаменим идентификатор на писарското перо в изображение от древен художествен паметник.

  Оказа се, че две големи пера за писане, стоящи забодени в мастилници са централни фигури участващи в най-високопоставената по ред гравирана сцена, намираща се в самата горна част на златната ножница от Литой курган. В същата сцена участват и два крилати керуба - божества пазители. Симетрично разположени, всяко от божествата сочи с ръка към двете пера и намиращия се между тях съставен орнамент, който на практика е позициониран на върха на цялата гравюрна композиция. Златната ножница е изящно произведение на ранноскитското изкуство от 7-6 в. пр. н.е. с подчертано асиро-урартско влияние, изразяващо се в изобразените фантастични фигури на лъв с глава на орел, получвек-полубик, крилати гении и пр. Изключително наситено присъствие в художествените сцени върху ножницата има скитската митология. Тук може да открием както златното руно, така и сакралния скитски елен в характерната си поза със свити крака, разбира се поставен на най-челно място, а също и скитски рефлексни лъкове с опънати тетива и насочени напред стрели. Цялата тази символика събрана на едно място съвсем недвусмислено показва, че става въпрос за ножница на царски меч, защото златното руно символизира богатство и власт, а еленът водачески функции, все елементи от официалната скитска владетелска хералдика.

  И на върха на цялата тази култова художествена композиция състояща се от строги канонични фигури и пози на традиционната скитска иконография е изобразена сцената с перата в мастилници. Дали наистина именно този мотив е носител на крайната идейна цел, на божествения промисъл заложен в композицията. Какво сочат с ръка на скитския цар двете крилати божества-керуби, държащи в другата си ръка тайнствени предмети, приличащи на фенери или восъчни факли, силно наподобяващи “магьоснически палки” от каменните рисунки на шамни открити в Преслав и с. Горталово Плевенско. Отговора ще потърся отново с помоща на генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр, не само защото ножницата е открита на територия, която е част от Старата Велика България, не само защото в паметника присъства силно асирийска образност/особено в сцената с перата за писане, крилатите божества гении-керуби са директно взети от асирийската изобразителна традиция/, но и защото скитите с основание претендират, че са най-старият народ на Земята, от римския историк от 1 век. Помпей Трог научаваме за спора между скити и египтяни, кой да се нарече най-древен народ.

  Защо “лирическият герой” в азбуката на езика ЪЗъЕр е перото за писане - ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо - съм обяснил отдавна в статията “Подредба на буквите в говорещата азбука на прабългарите”, затова тук няма да се спирам на този въпрос. Единствено ще припомня как е звучала тази азбука произнасяна по реда на буквите си:

  ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я

, със смислово съдържание:

  АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА, КАЗВА ПЕРО ГОЛЯМО, НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯТА МАЧКАМ, ГОЛЯМ СМЯХ

  За разлика от по-късните писмено-говорни азбуки, където всяка буква се свързва с дума започваща с тази буква, но отделните думи са напълно независими една от друга /аз, буки, веди, глаголи..../, тук е постигнато  съвършенно подреждане на буквите, които произнесени по реда на подреждането си образуват израз с дълбоко философско съдържание, понятно за деца и възрастни.

  Двете крилати божества-керуби от златната царска ножница сочат в посока на перата в мастилниците и към централния композиционен орнамент, изграден от група симетрично разположени графични детайли. По всичко изглежда, че именно в този орнамент се съдържа висшето идейно послание на целия гравюрен ансамбъл украсяващ ножницата, още повече, че над главата на всяко от крилатите божества-пазители стои изобразен шестозначен фигурен елемент, недвусмислено символизиращ най-висшия небесен знак, съответстващ на буквата за небе - АЙ - небе, най-, висш /вж. статията “Писмени знаци на говорещата азбука на прабългарите”/. Дали перата за писане, поставени на толкова важна позиция в схемата на гравюрата са ключът към разгадаване на божественото послание към скитския владетел, но и към нас следхилядолетните потомци. Тогава съсредоточих вниманието си към централния орнамент между двете пера, към който сочат божествата. Да, нямаше никакво съмнение, графичните детайли изграждащи орнамента, отговаряха напълно на графично-знаковия запис на говорещата азбука на азите-прабългари в частта след ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо -, /вж. фиг. 3/ там където е сърцевината на философското съдържание. Единствено буквата ТРъ - търкалям, въртя - в орнамента се намира две позиции по-напред, което въобще не променя смисъла - ЮОрТРъ и ТРъЮОр са напълно смислово еквивалентни съчетания, като в орнамента на първо място е акцентирано върху състоянието “търкаляне” на камъка, както е било в оригиналната подредба на азбуката, защото в езика ЪЗъЕр определяща е семантиката, смисълът, представата, а за служебни части на речта почти не може да се говори в предкнижовната епоха. Така, че “азбучният” орнамент от скитската ножница представя оригиналната буквена подредба в азбуката на генеративния език ЪЗъЕр и внася чудесна корекция в моята подредба - Нъ ТРъЮОр ГРъ АъМРъ - НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ ГРЪБ НА КАМЪК ЗЕМЯТА МАЧКАМ. А за постигане на изобразителна симетричност при оформяне на орнамента, някои графични детайли-букви са повторени или потретени на същото ниво на подредба, което дори и в реалния език не води до изменения в смисъла на израза. Идейната скица на орнамента съм показал на фиг. 4.

  И все пак, перото, мастилницата, азбуката, са само помощните инструменти, продуктът от човешката дейност извършена с тях - сноп папирусни свитъци виждаме гравиран на върха на централния орнамент, което означава на върха на цялата художествена композиция от украсата на древната златната ножница. Тук символиката въплътена в скитския паметник достига своя идеен апотеоз, натам сочат боговете-пазители, към най-всемогъщото оръжие, това не е царският меч, а знанието, просветата, мъдростта, духовността, интелектът, олицетворени в реалния образ на писмеността - папирусите.

  Свидетели сме как още в дълбока древност, ценностните духовни величини на дедите ни далече надхвърлят рамките на обичайната за епохата култово религиозна етическа система и се устремяват към небесната светлина на разума и съвършенството.

Борислав Иванов Иванов

гр. Бургас, 24.08.2003 г.