ДОКЛАД НА ШЕСТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

гр. Варна 24-25 ноември 2001 г.

                        Да се запитаме, какво ни събра днес тук, представители от най-различни специалности - инженери, икономисти, филолози, архитекти, информатици, историци и пр.  Според мен отговорът е съвсем ясен - събра ни съществуването на редица значими, все още нерешени проблеми в историческата наука за България. Прекалено много основополагащи за българската идентичност въпроси, касаещи близкото и далечно минало на народа ни, не са получили и досега убедителен отговор.  Нещо повече, в много случаи напълно тенденциозното представяне на факти и събития от българското многовековно културно наследство, създават погрешен образ за българския народ, дълбоко накърнявайки българското ни самосъзнание. Декларират се фундаментални определения относно същността на българите, техния произход, етнос, език, бит, фолклор,  нямащи нищо общо с реалността и историческата истина.  Слава Богу, че тази констатация  днес се споделя, дори от официалните научни среди. Ето защо, тук сме дошли, водени от идеята да помогнем, всеки със своя принос, за преодоляване на белите петна в българознанието.
            Един от най-болните проблеми, остава принизяването от официалната българска наука на решаващото участие, което имат прабългарите за формиране на българския  род и език. Бих казал, че ние българите сме длъжници и на човечеството, защото никой освен нас не е в състояние да осветли в пълна степен  истината за един от най-прочутите по “целия свят” древни народи - прабългарите. Доста дълго светът очаква от нас потомците, да възстановим връзката с прабългарската цивилизация.
            Прилагайки информационно-ориентиран системен подход към лексикалния състав на съвременния български език и изхождайки от най-естественото предположение за приемственост от езика на прабългарските ни деди, достигнах до интересни според мен лингвистични резултати, които публикувах през изминалата година в поредицата книжки: “Говореща азбука на прабългарите” до четвърто допълнено издание, “Прабългарският език в европейските езици”, “Тържество на Българиите” и “Прабългарска съдбовност”. Повечето от тях публикувани и в Интернет /на адрес: http://borislav.digicom.bg  /. Тук на този форум бих искал да споделя само по-важните резултати и изводи, които според мен се очертаха, относно езика и писмеността на прабългарите.
            1. Прабългарите са говорили първооригинален древен език, притежаващ генеративно словообразуване. Т.е. език, думите на който са изградени от мотивирани  атомарни еднозвукови букви-думи. Всяка буква-дума означава определен “генеративен обект” като цяло, но също означава и негови основни свойства поотделно. За генеративни обекти служат части на лицето, части на тялото, общи природни свойства и отношения и др. Множеството от значещите етимони букви-думи, които успях да определя - тридесет на брой, съставляват един вид “Говореща азбука на прабългарите”. Всички съставни думи, в така дефинирания генеративен език се получават от линейното групиране на букви-думи от “говорещата азбука”.  Подобен генеративен език притежава едно ограничено по обем лексикално множество, особено в сравнение с днешните естествени езици. Но за потребностите в една предкнижовна епоха, вероятно е бил напълно достатъчен за общуване. Да не забравяме, че почти изцяло се е разчитало на масовата човешка памет и на практика  са липсвали възможности за словотворчество на отделния индивид.   Затова пък, поради смисловата си еднозначност и генеративно словообразуване, такъв език е бил идеално средство за общуване на големи групи от хора отдалечени на голямо разстояние помежду си. Което позволява на прабългарите да организират и управляват първите обширни териториални държави.
            2. Установих, че прабългарският генеративен език лексикално е заложен почти изцяло в съвременния български език, за потвърждение на което съществуват многобройни примери, част от които приведох в горните книжки.
            3. Генеративният език на “говорещата азбука на прабългарите” е притежавал и логически съответстваща му писмена система от буквен тип. Където всяка буква-графема е символизирала една буква-дума или по-точно нейният генеративен обект. Казано с други думи, идеята заложена в езиковата система на “говорещата азбука” по естествен път е  продължена и при изобразяване на графичните буквените знаци. Предложение относно един възможен вид на графичната азбука представих в четвърто допълнено издание на книгата “Говореща азбука на прабългарите”. Нашите деди използват писмеността предимно за управленчески и ритуални цели. Текстовете са били изписвани най-често на повърхността на носители - камък, дърво, кожа, керамични повърхности и др., поради което няма много достигнали до нас образци. Силно впечатление прави текст с прабългарски букви върху метална розета от Плиска - от 9 век, притежаващ изумително калиграфско съвършенство и напълно завършен графичен стил. Което показва, че въобще не сме наясно за нивото, до което достига оригиналната прабългарска писменост. 
            4. Генеративният език на прабългарите лексикално присъства в основата и на съвременните европейски езици. Разбира се, в значително по-остатъчен, по-трансформиран вид, отколкото в съвременния български език, където лексикалното съответствие е почти директна еднозначност. Това твърдение се опитах да илюстрирам в книгата “Прабългарският език в европейските езици”, на базата на съпоставяне  думи от немски и английски с формални лексеми от езика на “говорещата азбука”. Вероятно езиковото влияние на прабългарите в обширни географски райони е следствие от силното присъствие на териториалните им държави на много места по света.
            5. Съвсем аналогично на езиковата система, и писмената традиция на прабългарите оказва съществено влияние върху вида на днешните основни графични буквено-цифрови системи. Което направих опит да демонстрирам в четвърто допълнено издание на книгата  “Говореща азбука на прабългарите”. От сравнението става видно, че повечето допълнени букви в сирилицата са взаимствани  изцяло от първооригиналната графична азбука.
            6. Прабългарите принадлежат към по голяма общностна група - ази, название запазено в топонимите и етнонимите - Азия, Азовско море, Загора, Асирия, Зиези, сакси,  и др., всичките свързани с хилядолетния им историческия път по света. Генеративният език на азите - ЪЗъЕр /наименование според езика на “говорещата азбука”/, в древността е бил широко известен под названието сурски, асурски, сирийски и пр., за което освен в Библията има свидетелства в редици други документи.
            7. С помоща на формалната езикова система на “Говорещата азбука на прабългарите” и на съответстващата и буквено графична система, направих опити за разчитане на  прабългарски текстове от известни писмени паметници. Резултатите, получени без никакви допълнителни усилия, според мен изненадват с напълно достоверното си звучение. Разбира се, последна дума има историческата наука. В изброените по-горе книги съм предложил опити за разчитане на прабългарските текстове от “Именник на българските канове”, “Надписът от Преслав”, “Рилският дамаскин”, “Надписът от Унгария”, “Метална розета от Плиска”, както и разчитане на известните прабългарски титли и длъжности.
            Всички тези резултати, а и някои други резултати и идеи съм представил в гореизброените книги. Според мен, все по-осезателно започва да добива очертание силуета на една първоизворна цивилизация, предхождаща известните ни големи антични цивилизации, дали началото на съвременното човешко общество. И за гордост на нас българите, може да се окаже, че по линия на прабългарския си корен, имаме пряка потомствена връзка с тази забравена днес цивилизация - майка на цивилизации...
            По време на подготовката за печат на последното издание на “Говореща азбука на прабългарите”, един от присъстващите, спонтанно предложи - “да се изпише заглавието на корицата и на прабългарски език”, както той се изрази. Твърдо вярвам, че много скоро  ще настъпи денят, когато изцяло ще възстановим един от най-древните езици на планетата - прабългарският. 
            А днес можем със сигурност да обявим провала на всички опити за злоупотреба с историческото минало и изопачаване истината за прабългарите, за техния език и култура, с цел обслужване на чужди идеологически доктрини.
            Посланието на кан Пресиян /836-852/, достигнало до нас, гласи: “...който търси истината, Бог вижда и който лъже, Бог вижда.”           

                                                                                                Борислав Иванов Иванов