Все още остават неуспешни опитите на науката да проникне през мрака на неизвестността, който покрива историята на много народи от древността и ранното Средновековие, на легендарни народи като асирийци, готи, келти, хуни, скити, сакси, викинги, българи и други народи, със значимо световно-историческо присъствие, които се явяват преки родоначалници на днешни водещи общества. Защо липсват достатъчно документални извори осветляващи преломни събития от далечното минало и описващи делата на бележити личности, с решаващ принос за човешкия възход. Отговора, според мен може да търсим във факта, че всички изброени по-горе народи още не притежават развита система за трайно съхранение на голям обем словесна информация, каквато предлага технологията на книжовността, защото те живеят в епоха на предкнижовна цивилизация. Всички тези известни народи са познавали писмеността, за което свидетелстват многобройни надписи върху камък и върху различни предмети. Но все още папиросите, пергамента, книгите, т.е. носителите на писано слово с голям капацитет не намират масово приложение и поради незначителния си брой не достигат до нас заедно с безцинните си хроники, животоописания, послания. Ето защо, днес разчитаме да получим оскъдни сведения за дедите ни от книжовния фонд на съседните им градове-империи Рим, Константинопол, Вавилон, Ерусалим, които по това време вече са книжовни общества. Информационно-лингвистичния системен подход, който предлагам за интерпретиране на документални извори свързани с миналото на древните българи, наричани днес още прабългари, съм публикувал в книгите “Говореща азбука на прабългарите”, “Прабългарска съдбовност”, “Прабългарският език в европейските езици”. В тези книги използвам и названието “ази-прабългари” за обозначаване на по-голямата общност, към която според мен принадлежат българите. През 2002 г. година бяха отпечатани допълнени издания на трите книги. Един подобен информационо-ориентиран системен подход би могъл да послужи като своеобразен поглед към наследството на нашия първи народностен корен - прабългарите, и би могъл да спомогне за преодоляване лутането в неизвестността обгръщаща предкнижовните общества.
         Идеята за съществуване на мотивиран генеративен език, заложен от нашите предци прабългарите в основата на днешния български език, намира потвърждение в множество лексикални примери. “Говорещата азбука” представлява звукова азбука, състояща се от тридесет установени досега еднозвукови буквени знаци, всеки със свое смислово значение, чрез които произтича генеративно словообразуване в първоизразната езикова система на прабългарите. Към речевата ситема логически принадлежи и писменост от буквен тип, с графична азбука, съответстваща на “говорещата азбука” според графичния еквивалент на смисловите значения на отделните звукови букви. Именно езикът на “говорещата азбука на прабългарите” стои в центъра на системния информационно-ориентиран подход, който според мен дава достатъчно показателни резултати при изследване културно-историческото наследство на предците ни от предкнижовната епоха.
         Под дефиниция на предкнижовна епоха , разбирам общества, в които писаното слово т.е. технологията на книжовността, не намира ежедневно приложение в бита на широки слоеве от населението, а служи предимно за управленчески и религиозни цели. Предкнижовната епоха предхожда първите книжовни общества, възникнали в градовете-империи като Вавилон, Атина, Рим, Константинопол и др метрополиси, и продължва в Европа до около 10 век, т.е. до пълна замяна на езическия предкнижовен модел на териториалната държавност с универсален религиозно-идеологически държавен модел, опиращ се на развита книжовност. Трябва да търсим причините за ограничено писмено общуване в предкнижовните общества в липсата на големи гъсто населени градове и съответно градско население, което да стимулира писмени контакти в среда на динамични битови, културни, правни, икономически, религиозни и пр. отношения. Друг фактор за ограничено използване на писмеността е била недостъпната за обикновените хора цена на физическите носители с голям капацитет на запис - папируси, пергаменти, книги. За изписване на текстове служат предимно повърхности на камък, печена глина, метални предмети и др. Книгите са привилегия само на тесен кръг от средите на управниците и жреците. Ето защо, въпреки сведенията,че прабългарите притежават свещени книги, в които отразяват важни моменти от историята и духовността си, тези книги не достигат до нас, защото те не са предназначени за ползване от голям брой хора и няма изградена организация за тяхното регулярно преписване и размножаване. Някои по-находчиви родолюбци успяват скрито да имплантират съществена информация сред канонични текстове и така по каналите на организираната книжовност да изпратят безценни послания до идните поколения. Удивителен пример за подобен смел ход е вмъкването на списъка с българските канове сред списъка на библейските асирийски царе. Черноризец Храбър също успява да предаде ценни сведения под формата на обичайни нравоучителни сказания, например, че Адам е говорил на сирийски. А авторът на Рилския дамаскин завършва църковнославянския трактат на чист майчин език.
          За разлика от затворените родово племенни общества, където няма следи от книжовност, в предкнижовните общества, поради нарастване броя на населението и утвърждаване уседналия начин на живот, вследствие развитие на земеделието, металургията, занаятите, търговията, започват да възникват множество големи селища. В тези селища по естествен път се нарушава родовата, а често и племенната еднородност сред жителите. Възникват постоянни търговско-икономически контакти, често пъти между населени места отдалечени на значително разстояние едно от друго. Появява се необходимост от съвместна военна защита на големи многоплеменни райони срещу общ агресор, сформират се военни части, чийто състав е със смесен племенен произход. Ето как, още в един ранен период на заселване човечеството по Земята, при достигане определено равнище на производителните сили и определено ниво на концентрация на населението в многобройни големи селища от градски тип, съществуващите голям брой племенни говори създават значителни комуникационни затруднения за обществените отношения. Херодот (5 в. пр.н.е.) свидетелства, че се налагало скитските търговци по тържищата на Черноморското крайбрежие да се разбират с чуждоземни търговци “на седем езика, със седем преводачи”. Изход от проблема с многоезичието е намерен в оригиналния генеративен език на прабългарите - самообразуващ и саморазбиращ се език, чрез който могат да общуват хора, населяващи общирни територии. Съхранен от прабългарите, първочовешкият език ЪЗъЕр или “език на азите” получава повсеместно разпространение като универсален език, а речевото комуникиране достига връх в предкнижовната епоха, когато за надеждно хранилище на словото служи единствено човешката памет.
         Дълбоко погрешно според мен е, да се твърди, че обикновените хора от предкнижовните общества са били напълно неграмотни. Въпреки ограниченото използване на писмеността предимно за управленчески и религиозни цели, познаването на цифрите и буквите е било абсолютно необходимо за ежедневните дейности на населението - търговия, занаятчийство, военно дело, землемерство, данъчно отчитане и т.н. Фактът, че до нас са достигнали много надписи с букви от собствената оригинална азбука на езика на азите ЪЗъЕр, представлява красноречиво доказателство, че децата през тези далечни векове са били обучавани на четмо и писмо и са декламирали наизуст азбуката. Тук е място да уточня, че според представите на римляни и ромеи, определението за грамотност е включвало единствено владеене на канонично признати език и писменост. Те просто не са зачитали съществуването на други езикови системи, и са наричали варвари и езичници хората, които са си служели с неканоничен език и писменост. Защо българските канове и държавници използват гръцкия език в междудържавните отношения с Византия, и латинския при преговори с папата - защото просто е било недопустимо от гледна точка на ромейския и римския етикет, да бъде използван варварски език на официални форуми и за съставяне на официални документи. Всички знаем от историята, колко трудно църквата допуска славянския език за официален християнски богослужебен език, при изричното условие да не бъде прилагана съществуваща езическа писмена традиция, а да бъде съчинена напълно нова графична азбука, защото употребата на графични символи се е считала за висш прерогатив на официалната религия. Разбира се, тази страна от делото на Кирил Философ и брат му Методий, а именно поръчково съчиняване и внедряване на глаголицата сред славяните, завършва с пълен провал, и съвсем логично, защото буквите, както и речта са една жива субстанция и не могат да бъдат изкуствено насаждани сред хората, пък дори от най-височайша инстанция. Особено впечатляващ е факта, че раннохристиянска България остава вярна на собствената си традиционна езическа писменост в разрез с всички тогавашни църковни догми и канони, а името сирилица, с което е известна днес по света българската азбука, произлиза от названието на генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр.
         Силният обединителен ефект, от разпространение езика на азите-прабългари в обширни територии се проявява най-вече в създаване на териториални държави наречени БъЛъ ГРъ - огромна земя, название напълно отговарящо на днешното понятие за държава. В древността териториалните държави са източник на обществен прогрес, защото въвеждат ред и законност в една обширна територия, възпират външни военни заплахи, предпоставят икономически подем чрез гарантиран голям вътрешен пазар, отстояват интересите на външните пазари, подържат инфраструктурата. Изравненият социален статут на хората от различни райони на държавата и общият държавен език, осигуряват достъп на широки народни слоеве до технологичните и културни достижения. Обикновените жители гордо наричат себе си vulgar, запазено до днес в много големи езици със значение народ, народен. Не случайно, достигнали до нас исторически сведения свързват името на българите с най-напредналите технологии за времето си във всички области. Още е жив спомена в много краища на Земята за българския плуг, за българската пшеница, за българския юфт, за небесните коне на българите, за българските търговци и техните стоки, за българските мечове - изнасяни в чужбина, за непобедимия български войн, за българските закони и наследствено право, за музиката на булгарината и гайдата, за могъщите български държави. Много племена и градове доброволно се присъединяват към държавите на българите, защото в тях цари справедливост и законност, религиозна търпимост, културна и икономическа свобода. Само гигантските градове-империи, които се самопровъзгласяват за по-висша гражданска категория и се стремят да наложат робско подчинение над съседни племена и народи, влагат в понятието vulgar значение на “простонароден” т.е. “по-долен”, но често са принудени да капитулират пред военната мощ на териториалните държави.
         Държавните организации на прабългарите притежават всички известни днес елементи на съвременната държавност - централни институции и съответните длъжности, административно деление, общ език и писменост, силна армия, справедливи закони, общ календар. Предкнижовната цивилизация или “единноговорната” цивилизация, достига своя апогей, когато държавните формации на азите-прабългари завладяват пространства от Британските острови до Индия, когато навсякъде по света, племена с примитивни обществени отношения се вливат в добре организираните български държави, защото виждат в тях условия за икономически, културен и социален просперитет. До нас са достигнали множество сведения, маркиращи мащабите на разпространение на териториалната държавност, основана преди всичко на общия генеративен държавен език. Директно указващи името България са Азовска Велика България, Волжко Камска България, Дунавска България, Кавказка Балкария, има сведения за немските българи, за легендарния ирландски народ Болг, за древните индийски царе Балхара, за средноазиатската столица Балх. Ранни хронографии, географии и карти неизменно нареждат името България и българи сред най-известните имена за своето време в различни райони по света. Все пак, за мен най-убедителното доказателство за разпространение именно на българската държавност по света, остава фактът, че в днешни големи езици откриваме следи на пряко влияние от генеративния език на азите-прабългари.
         Без съмнение, нашите предци се явяват пазители на езиков феномен, на съвършенна речева и писмена система, пораждаща обединение и държавност, която остава вписана в българския език и след преминаване от предкнижовно езичество към книжовно общество на универсална етика. Когато в създадените вече държави, обединителния елемент, генериращия разбирателство и познание общ език, бива изместен в ролята на първи консолидиращ обществен фактор от книжовната духовна надстройка на универсалните световни религии. Не случайно, върху условните знаци на прабългарите от монограмите на кан Кубрат и кан Аспарух са изобразени единствено буквени графични символи и никакви други графични мотиви, защото буквите олицетворяват разбирателство и обединение . Неизчерпаемият български фолклор също потвърждава невероятните измерения, до които достига речевата изява в предкнижовната епоха.
         Навсякъде по света, където се заселват през хилядолетията, нашите прабългарски предшественици са център на държавотворно ядро, което пулсира с цивилизационни вълни във всички посоки. Ярък пример за такова ядро е приазовска Велика България, от която водят началото си както готи, авари-уногондури, а така също и редица днешни народи в Европа. Още в зората на 20 век берлинският професор и гениален историк Ганчо Ценов блестящо доказа несъмнената близост на произхода и родствената връзка между българите и други тогавашни европейски народи, но едва сега започваме да проумяваме колко прав е бил той. Все по- ясно се очертава изводът, че истинските цивилизатори на човечеството са териториалните държави, защото осигуряват достъп до материални и културни ценности на широки народни слоеве, за разлика от егоцентричните имперски градове-метрополиси, създадени с единствена цел да господстват над съседни племена и народи. По този повод унгарският историк проф. Геза Фехер(1890-1955) отбелязва ....българите навсякъде и във всяко време са създавали култура, въвеждали са огромни области в организма на културния свят....
          Една цяла човешка епоха преминава под знака на българското име, епохата на свободното речево общуване, епохата на “единноговорната” цивилизация, епохата на едсноезичието, когато словота бе почитано като Бог. Бог, който даде на хората могъщи “държави на духа” и те познаха законноста, справедливостта, честта, всички човешки понятия. Българите и техните Българии по целия свят, подготвиха човечеството за настъпващата епоха на книжовността, когато писаното слово претворено в литературата, граматиката, философията, богословието, науките, ще разкрие висините на познанието и нравствеността. Ние потомците сме призвани да пазим паметта за “прочутите по цял свят” български предци, да съхраним паметта за миналото, защото там ще открием информация за бъдещето.

Борислав Иванов Иванов 19.11.2002 г. гр. Бургас