ЗНАКЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

 

 

Едва безкрайната книжовна памет открива технологична възможност за неограничено регистриране на думи като индивидуални имена-идентификатори на понятия. През хилядолетната безкнижовна епоха повечето названия на понятия се формират чрез съчетаване на малко на брой първични думи от примитивен племенен език, говорим сред ограничено човешко множество. Например названието за море може да се образува от словосъчетанието голяма вода, орелът може да бъде наречен голяма птица убиец, гората е много дървета и пр. Боговете и хората също нямат собствени имена. Боговете са назовани на природни обекти и явления - слънце, земя, небе, гръмотевица, луна, вулкан и пр., а за именуването на хората можем да добием представа от прозвищата на безкнижовните американски индианци - Бързата стрела, Голямата Мечка, Белият вълк и пр. Подобни примитивни езикови средства предполагат опити за запис чрез рисунки и пиктограми, които не притежават словесни характеристики, а само образни. Генеративен мотивиран език, породен от първата човешка азбука - Говореща азбука, състояща се от трийсетина значещи атомарни звуци /семантично натоварени/, предизвиква огромен информационен и интелектуален скок със своята универсалност и повишена изразност. Познаването на Говорещата азбука предоставя реална възможност за общуване в обширни географски райони, обитавани от разнородно население /вж. кн. Безсмъртна птица на вярата и Говореща азбука на прабългарите/. Въпреки че генеративният език също е безкнижовен, той за пръв път разполага с истинска звукова графична азбука /и то вокализирана/, чрез която се записват кратки словесни изрази върху ограничени повърхности от камък, дърво, метал, глина и др. Така побуквено фонематично и побуквено семантично изградените думи-указатели към понятия получават съответстващо графично буквено изражение, което ознаменува началото на писменото слово.

Прозвищното именуване на хора и богове в далечното минало би могло да обясни преобладаващата зооморфна персонификация в скитската изобразителна традиция и митологично повествование. Годините от дванайсетцикловия древен български календар също носят животински обозначения. Побуквено изградената семантика на думите от генеративния език освен възможност за изразяване на по-абстрактни понятия предлага простор за интерпретации на многозначна вътрешна символика при общественозначими названия и митологеми, обогатявайки духовната култура на предците ни. Например видът на буквения запис на ЗъБъ - светлина - от фиг. 1, би могъл да има участие при създаване на най-разпространения сред северните народи /вкл. скитите/ мит за подвига на гарвана, който спасил човечеството от мрака - олицетворение на хаоса и смъртта, и възстановил всемирната хармония, като върнал изчезналото слънце отново на небето, за да огрява със светлина Земята. Зъл магьосник откраднал слънцето, а жената на магьосника го скрила в кълбо прежда. Когато детето на магьосника си играело с топката-кълбо, гарванът успял да открадне кълбото и развивайки го на небето, слънцето засияло с пълен блясък. Именно този сюжет е изобразен върху 4+1 елемента на златната огърлица от прочутото Преславско златно съкровище (9-10 век) вж. фиг. 2, 3, 4. Развиващото се кълбо от фиг. 3 досущ прилича на буквения запис на думата светлина от фиг. 1. Шията на гарвана не е черна, защото той още не е напълно обгорял и почернял от близкото съприкосновение с пламъците на слънцето, както предава мита. А преди саможертвения си подвиг гарванът бил бяла птица /вж. Ю. Е. Березкин, Тематическая классификация и распределение фольклорно-мифологических мотивов по ареалам, Аналитически каталог, 104. Звезды - осколки/. Добрия алп на светлината Сабан /Светлина/ според Джагфар Тарихи, волжките българи наричат също Карга /Гарван, Врана/ и Мардукан /означаващо също Гарван, вж кн. Безсмъртна птица на вярата/. В Митраизма враната е слуга на слънцето, при елините враната е вестител на бога на слънцето Аполон. Невероятно колко глобално може да бъде разпространението на фундаментални космологични представи, формиращи масовото светоусещане в древността. Още повече, когато се отнася до светлината, най-висшата божествена субстанция, синоним на истината, живота, хармонията, съвършенството, вечен двигател и апотеоз на вярата. Разбира се, това може да се дължи на универсалния генеративен език, предаващ от уста на уста митологичното повествование във всички посоки на планетата. Най-популярен епически герой и същевременно божество-създател в тангристкия пантеон, тъждествено на вавилонския всебог и цар на боговете Мардук, Гарванът /Карга, Сабан, Мардукан, Гюлджимеш, Самар/ по всичко личи е идентичен със скитския праотец Таргитай /Карга?/, в който Херодот (5 в.пр.н.е.) вижда не друг, а най-великия елински герой Херакъл /Херкулес/. Образът му на птица напълно съответства на зооморфния митологичен светоглед на скитите.

Картини с фантастични крилати чудовища върху златните апликации на диадема от Преславското съкровище /вж. фиг. 5 - птицата Симург/ разкриват изумително богатия идеен свят на българското изобразително изкуство от 9 век, носещо чертите на скитското и персийско-месопотамското художествено наследство. Въображението на нашите предци създава фантастични образи на митологични чудовища от части на различни животни с определен символизъм, така както съставя смисла на думите от различни значения на звуковите букви от Говорещата азбука. На една от апликациите /вж. фиг. 6/, между два крилати грифоноподобни звяра, в съкровена култова поза, облечен в пищни царски одежди, с характерна за зороастрийските магове качулка, с вдигнати нагоре ръце, държащ в едната ръка магически пръчки, е изобразен висш бог на българите от 9 век, чието божествено достойнство силно напомня за Царстващата Мъдрост Ахура Мазда. Както и в персийската традиция краката на върховното божество не са изобразени, защото те символизират нещо крайно и низше, несъвместимо с идеята за вечна и висша божествена същност. Множеството кръстни знаци в картината и ритуалното положение на ръцете навеждат на мисълта, че може би тук виждаме скитския Христос според представите на скитското Християнство, въведено в държавата от княз Владимир Хръсате Крекугл-Гарван (889 - 893 год.) в опит да обедини скитския свят с книжовна религия запазваща изконни скитски духовни ценности. А и знаково-символичната поза на божеството много наподобява знака на Царстващата Мъдрост върху купола на християнски храм от миниатюра на Светославовия сборник (начало 10 век). /вж. кн. Безсмъртна птица на вярата/. Освен това подчертаното седмочислие в броя на елементите от огърлицата потвърждава индоиранска религиозно-митологична идейност в художествените паметници от златното Преславско съкровище. Несъмнено съкровището е принадлежало на видна обществена личност от среди, близки до властта и владетеля. А може би е скрито от самата Олга /Болга, Волга/, дъщерята на ослепения княз Владимир Хръсате, когато се е спасявала с бягство след преврата срещу него. Историята свидетелства, че Великата Киевска и Руска княгиня Олга остава докрай предана на бащината си вяра.

Строго символичният стил в изобразителното изкуство на нашите предци напълно изключва поява на случайни форми и съотношения в художествения план. Едва ли е произволен броят 4+1 на елементите с рисунки на гарвана-герой от златната огърлица, четири картинки в горния ред и една в долния /вж. фиг.2, 3, 4/. Логично следва съпоставка с изключително разпространения в древни паметници царски знак, разчетен ЧъРъ - цар, първенец - отговарящ на символите +1, чиято числова стойност е 4+1. Същият знак, ограден в кръг, е широко известен във всебългарския летописен сборник Джагфар Тарихи под името знак на гарвана. Тук искам да отбележа, че Ранната Авеста никога не обожествява пророка Зороастър, а го почита като първи свещенослужител, първи воин, първи пастир,.... първи владика, първи съдия на света.

И все пак легендарният гарван, въпреки неимоверната си популярност на соларна птица в древността, не заема централно място в златната огърлица от Преславското съкровище. Първенството тук е отредено на един схематичен орнамент /вж. фиг. 8, 9/, изобразяващ символа на най-висшата божествена награда за добрите дела, безсмъртието. Тъй както Всевишният възнаграждава митичния гарван с безсмъртие за безпримерния му саможертвен подвиг, спасил света, така Всевишният Бог дарява с вечен живот душите на добродетелните. Вярвало се, че душите на праведните ще кацат на земята във вид на прекрасни птици, подобни на красивите птици от миниатюрата на Светославовия сборник.

Прилагайки езика на Говорещата азбука /вж. фиг. 7/, графично буквеният запис на думата безсмъртие - А МРъ А - без смърт - /на авестийски Амеретат - безсмъртие; Амрита - древно ведическо питие на безсмъртието/ се получава от графичния символ за фонетичната буква А - без, няма, липсва - изобразяващ схематично глава и разтворени надолу ръце /и досега жест за няма/, и от графичния символ за фонетичната буква МРъ - мърдам, жив - представляващ вълнообразни линии. Отрицанието с буквата А се повтаря, за да се стигне до логическия резултат - не (жив не) = не смърт = безсмъртие. Така полученото побуквено начертание на думата безсмъртие от фиг. 7 служи за базов символен образец при всички художествени композиции, кодиращи митологемата за безсмъртието. Прави впечетление, че само при централните елементи от първия и от втория ред на златната огърлица орнаментите, изобразяващи знака на безсмъртието са с широко отворени рамене на долното А /вж. фиг. 8/, докато всички останали фигури са с по-прибрани рамене /вж. фиг. 9/. Може би това трябва да показва, че само най-достойните ще получат безсмъртие. На фиг. 10, в схематичните начертания на скитско божество върху гребен от кост, също се забелязват съотношения на линиите, възпроизвеждащи буквено-знакова символика на смъртта и на безсмъртието.

Прекосил времето в многобройни исторически паметници и легенди, гарванът доказва славата си на безсмъртна птица. В заветния за всеки българин храм светиня Св. 40 мъченици във Велико Търново, недокосната от вековната разруха, се извисява мраморна колона с надпис на кан Омуртаг-Мортагон-Мардукан-Гарван (814 - 831 год.). След потопа на погромите, като по чудо оцелява част от стенопис с образите на Свети Илия и на един вездесъщ добър гарван-врана /виж. фиг. 11/.

 

Борислав Иванов Иванов

гр. Бургас, 04.07.2007 г.