ПРАБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ДЛЪЖНОСТИ

  Една от най-впечатляващите забележителности, свързани с прабългарите, е наличието на изключително многообразие от титли и длъжности в структурата на държавното им управление. Което говори за съществуването на високоорганизирана и институционизирана прабългарска държавна обществена формация, каквато е била териториалната държава – патент на азите.

  Никой, никога няма да може да обясни логично, как при всички тези неоспорими истини, в родната историческа наука и днес господстват “научни” теории, които изпращат нашите деди – прабългарите да живеят в някакви племена, орди, и дори в номадски катуни.... Когата цялата история възмутено ни засипва със сведения за градовете на прабългарите, за могъщите им държави, за развитото им земеделие, за законодателството им, за прабългарския календар и пр. и пр.

  Да разгледаме някои известни днес прабългарски титли и длъжности от позициите на генеративния език на “говорещата азбука” – езика на азите ЪЗъЕр.

  Започваме с най-популярната от тях, титлата на кана.

  Канас Ювиги

  КъУНъ – юзда, конник, водач; ИЗъ – огнен, блестящ; АЙ – най, небе;   БъГъО – голям, големец, велможа. Или КъУНъИЗъ АЙБъГъО – огнен водач най-голям /небесно голям, небесен/

  Навуходоносор /обращение, което е споменато в “Именника”/

  Нъ – на; АЙ – най; БъГъО – голям; ТъНъ – господар; ЧъРъ – първенец, лидер, вожд. Нъ АЙБъГъОТъНъЧъРъ – на най-големия господар и вожд.

Следват титлите на заместниците на кана, които са три на брой.

  Кавхан

  КъАЙБъ – временен; КъУНъ – кан; КъАЙБъКъУНъ – заместник кан. Кавхана замества кана в ежедневните му дела – нещо като помощник кан.

  Канартикин

  КъУНъ – кан; АРъТъКъ – отсъства /артисва/; ИНъ – навън. Или КъУНъАРъТъКъИНъ - (когато) кана отсъства навън. Канартикинът замества кана при по-дълго отсъствие /вероятно тази длъжност е изпълнявал един от престолонаследниците или роднините на кана/

  Боила кавхан

  БъУИЛъ – военен, командир /нещо като офицер/; БъУИЛъ КъАЙБъКъУНъ – военен заместник кан. Боила кавхан замества кана при военните дела, военни походи и бойни действия.

  Следват титлите на тарканите, които са официалните държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на кана при управлението на държавата. Нещо като министри в министерски съвет.

  Таркан или Кана таркан /кански таркан, таркан на кана/

  ТъРъ – носи, вътре; ТъРъКъУНъ – “внася вътре в кана”, съветва кана.

  Вулиа таркан

  БъЛъ – велик; БъЛъ ТъРъКъУНъ – велик таркан. Нещо като велик везир.

  Зера таркан

  ЧъРъ – първи, първенец; ЧъРъ ТъРъКъУНъ – първи таркан. Нещо като министър-председател.

  Жупан таркан

  ЧъБъАНЪ – челник, главен; ЧъБъАНъ ТъРъКъУНъ – главен таркан. Нещо като главен съветник.

  Боил таркан

  БъУИЛъ ТъРъКъУНъ – военен таркан. Нещо като министър на отбраната.

  Боритаркан

  БъОр – крепост, град; БъОр ТъРъКъУНъ – наместник на кана в крепост, губернатор на крепост.

  Олгутаркан

  ЮЛъ – покрив; ГъО – голям; ЮЛъГъО ТъРъКъУНъ – дворцов комендант, управител на двореца.

  Калутаркан

  КъЛъ – съпруга; КъЛъ ТъРъКъУНъ – пратеник по сватосването на кана. Вероятно е изпълнявал и дипломатически мисии.

  Следват болярите, които са благородниците в обществото. Те са два вида –вътрешни и външни. Вътрешните боляри са болярите от обкръжението на кана, сътрапезниците му, роднини и приятели.Често те изпълняват негови лични задачи. Външните боляри са богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от кана. Това са местните велможи, които участват в общи събрания провеждани в двореца. Нещо като районни и областни управители.

  Багатур

  БъГъО – големец, велможа, боляр; ТъРъ – вътрешен. БъГъОТъРъ – вътрешен боляр.

  Багаин

  БъГъО – големец, велможа, боляр; ИНъ – външен; БъГъОИНъ – външен болярин.

  Следват някои военни длъжности в държавата на прабългарите.

  Чергубоил

  ЧъРъКъ – стратег, началник /или ЧъРъ ГъО – голям първи/; БъУИЛъ – военен командир; ЧъРъКъ БъУИЛъ – военен стратег, военоначалник. Обикновено това е бил командир на чета /армия/ както е в надписа от Преслав.

  Юкбоил

  ЮКъ – гръб; ЮКъ БъУИЛъ – военен по охраната, командир по охраната.

  Тортуна пиле жупан

  Тъ – три ; АРъТъ – без ред; ИНъ – навън; ТъАРъТъИНъ – третина, рота /”три извън реда”/ ; ЧъБъАНЪ – челник, главен; ТъАРъТъИНъ БъУИЛъ ЧъБъАНъ – ротен командир главен. Защото има и други командири в ротата.

  Багатур боили

  БъГъОТъРъ - вътрешен боляр;  БъУИЛъ – военен командир; БъГъОТъРъ БъУИЛъ – вътрешен боляр военен командир. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боляри са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време.

  Читкой мирос

  ЧъЙОТъКъ – чета, армия; МъИРъ – войник, служител; ЗъЗъ – множествено число; ЧъЙОТъКъ МъИРъЗъЗъ - армейски военнослужащи, войници.

  Следват длъжностите на колобрите т.е. бръснарите. Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна. Те са изпълнявали и свещеннически, както и лекарски функции на всички нива на прабългарската държавна йерархия – от кана и неговите приближени, до войниците в ротата / в Преславския надпис се казва, че във всяка рота има назначен по един колобър/.

  Колобър

  КъОЛъ – четина, груба кожа; АБРъ – бръсна, отстранявам; КъОЛъАБРъ – бръснар /но и свещенник и лекар/.

  Ичиргу колобър

  ЧъРъКъ – стратег, началник /или ЧъРъ ГъО – голям първенец/; ЧъРъКъ КъОЛъАБРъ – стратег на колобрите, висш жрец. Този, който е бръснел самия кан вероятно.

Кана боила колоброс

  КъУНъ БъУИЛъ КъОЛъАБРъЧъИ – бръснар на офицерите/командирите/ на кана. /ЧъИ – човек, извършващ дейност/.

  Багатур боила колоброс

  БъГъОТъРъ БъУИЛъ КъОЛъАБРъЧъИ – бръснещ военните вътрешни боляри.

  Следва най-интересната длъжност в древността – сампсис - писар, секретар. Тази дума много столетия е била толкова интернационална, колкото днес е например думата “компютър”.

  Сампсис

  Шъ – ръка; Мъ – притежава, има; БъШъ – опашка, четка;  ЧъИ – човек, извършващ дейност; ШъМъБъШъЧъИ – “човек с ръка, имаща четка”, писар / под славянско влияние звучи като “ръкопис”/ . Оттук идва и сегашният глагол “пиша”, както и прабългарското РъБъШъ – много четки, робош, писменост. /Виждаме, че множествено число се образува отпред с Ръ – много, а отзад със ЗъЗъ – със, звезди /

  Способността да изграждат сложна държавна организация и да управляват обширни територии, разкрива необикновените творчески възможности на прабългарите и въобще на азите. Не случайно, най-големият континент на Земята носи тяхното име – Азия. Не случайно, техният генеративен /асурски, сурски, сирийски/ език – ЪЗъЕр лежи в основата на съвременните големи европейски езици /виж. “Прабългарският език в европейските езици”/. Не случайно тяхното име е парола за човешка цивилизация. Народ, който няколко хиляди години казва гордо за себе си Аз, народ, който съзнава идеята за трите степени на творението – Лъ – извор, Къ – раждане и Гъ – израстване, не може да бъде претопен никога, защото той пренася в себе си божественото дихание на самия създател.