ПРЕДГОВОР

            В публикуваните неотдавна “Говореща азбука на прабългарите” и “Прабългарският език в европейските езици”, авторът предлага един модел на генеративен език, който предполага, че е заложен в основата на съвременния български език от нашите предци прабългарите. За разлика от тези две книги, където целта беше да се представи системата на словообразуване чрез еднозвукови думи-букви от “говорещата азбука на прабългарите”, в тази книжка се прави опит да се опишат редица възможни приложения на този езиков модел върху конкретни данни, идващи от исторически сведения за прабългарите.
            Авторът предупреждава читателите, че в тази книжка историческият аспект служи само за фон, на който да се развие идеята за генеративния език на “говорещата азбука на прабългарите”. Целта тук не е да се осветляват детайлите на конкретни исторически събития, което всеки може да прочете в други книги. Историческият език тук има напълно “публицистичен характер”. И ако съм си позволявал да отправя критични забележки към съвременната българска историческа наука, то те са на базата на общоизвестни факти, третирани задълбочено от много авторитетни изследователи.
            За да може читателите да разберат всички практически приложения на езика на “говорещата азбука” описани в тази книга, те непременно трябва да се запознаят с “Говореща азбука на прабългарите”, която е публикувана и в Интернет.
            След прочитане на това четиво, възможно е дори на някой да му се стори, че предложените в него разсъждения са несъстоятелни. Това в никакъв случай не променя изводите за първостепенната роля на прабългарските ни деди в световните цивилизационни процеси, за техните изключителни държавотворни способности. Защото тези изводи са направени от много световноизвестни наши и чужди учени и личности. Ще цитирам само един от тях, Франсоа Митеран – “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета.”