ПРАБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ДЛЪЖНОСТИ

            Една от най-впечатляващите забележителности, свързани с прабългарите, е наличието на изключително многообразие от титли и длъжности в структурата на държавното им управление. Което говори за съществуването на високоорганизирана и институционизирана прабългарска държавна обществена формация, каквато е била териториалната държава – патент на азите.
            Никой, никога няма да може да обясни логично, как при всички тези неоспорими истини, в родната историческа наука и днес господстват “научни” теории, които изпращат нашите деди – прабългарите да живеят в някакви племена, орди, и дори в номадски катуни.... Когата цялата история възмутено ни засипва със сведения за градовете на прабългарите, за могъщите им държави, за развитото им земеделие, за законодателството им, за прабългарския календар и пр. и пр.
            Да разгледаме някои известни днес прабългарски титли и длъжности от позициите на генеративния език на “говорещата азбука” – езика на азите ЪЗъЕр.
            Започваме с най-популярната от тях, титлата на кана.
            Канас Ювиги
            КъУНъ – юзда, конник, водач;   ИЗъ – огнен, блестящ;   АЙ – най, небе;  БъГъО – голям, големец, велможа. Или   КъУНъИЗъ АЙБъГъО – огнен водач най-голям /небесно голям, небесен/
            Навуходоносор /обращение, което е споменато в “Именника”/
            Нъ – на; АЙ – най; БъГъО – голям; ТъНъ – господар; ЧъРъ – първенец, лидер, вожд.  Нъ АЙБъГъОТъНъЧъРъ – на най-големия господар и вожд.         
            Следват титлите на заместниците на кана, които са три на брой.
            Кавхан
            КъАЙБъ – временен; КъУНъ – кан; КъАЙБъКъУНъ – заместник кан. Кавхана замества кана в ежедневните му дела – нещо като помощник кан.
            Канартикин
            КъУНъ – кан; АРъТъКъ – отсъства /артисва/; ИНъ – навън. Или КъУНъАРъТъКъИНъ  -  (когато) кана отсъства навън. Канартикинът замества кана при по-дълго отсъствие /вероятно тази длъжност е изпълнявал един от престолонаследниците или роднините на кана/
            Боила кавхан
            БъУИЛъ – военен, командир /нещо като офицер/;  БъУИЛъ КъАЙБъКъУНъ – военен заместник кан. Боила кавхан замества кана при военните дела, военни походи и бойни действия.
            Следват титлите на тарканите, които са официалните държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на кана при управлението на държавата. Нещо като министри в министерски съвет.
            Таркан или Кана таркан /кански таркан, таркан на кана/
            ТъРъ – носи, вътре;  ТъРъКъУНъ – “внася вътре в кана”, съветва кана.
            Вулиа таркан
            БъЛъ – велик; БъЛъ ТъРъКъУНъ – велик таркан. Нещо като велик везир.
            Зера таркан
            ЧъРъ – първи, първенец; ЧъРъ ТъРъКъУНъ – първи таркан. Нещо като министър-председател.
            Жупан таркан
            ЧъБъАНЪ – челник, главен; ЧъБъАНъ ТъРъКъУНъ – главен таркан. Нещо като главен съветник.
            Боил таркан
            БъУИЛъ ТъРъКъУНъ – военен таркан. Нещо като министър на отбраната.
            Боритаркан
            БъОр – крепост, град;  БъОр ТъРъКъУНъ – наместник на кана в крепост, губернатор на крепост.
            Олгутаркан
            ЮЛъ – покрив; ГъО – голям; ЮЛъГъО ТъРъКъУНъ – дворцов комендант, управител на двореца.
            Калутаркан
            КъЛъ – съпруга; КъЛъ ТъРъКъУНъ – пратеник по сватосването на кана. Вероятно е изпълнявал и дипломатически мисии.
            Следват болярите, които са благородниците в обществото. Те са два вида –вътрешни и външни. Вътрешните боляри са болярите от обкръжението на кана, сътрапезниците му, роднини и приятели.Често те изпълняват негови лични задачи. Външните боляри са богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от кана. Това са местните велможи, които участват в общи събрания провеждани в двореца. Нещо като районни и областни управители.
            Багатур
            БъГъО – големец, велможа, боляр; ТъРъ – вътрешен. БъГъОТъРъ – вътрешен боляр.
            Багаин
            БъГъО – големец, велможа, боляр;  ИНъ – външен; БъГъОИНъ – външен болярин.
            Следват някои военни длъжности в държавата на прабългарите.
            Чергубоил
            ЧъРъКъ – стратег, началник /или ЧъРъ ГъО – голям първи/; БъУИЛъ –  военен командир; ЧъРъКъ БъУИЛъ – военен стратег, военоначалник. Обикновено това е бил командир на чета /армия/ както е в надписа от Преслав.
            Юкбоил
            ЮКъ – гръб; ЮКъ БъУИЛъ – военен по охраната, командир по охраната.
            Тортуна пиле жупан
            Тъ – три ;  АРъТъ – без ред; ИНъ – навън; ТъАРъТъИНъ – третина, рота /”три извън реда”/ ; ЧъБъАНЪ – челник, главен;  ТъАРъТъИНъ БъУИЛъ ЧъБъАНъ – ротен  командир главен. Защото има и други командири в ротата.
            Багатур боили
            БъГъОТъРъ  - вътрешен боляр;  БъУИЛъ –  военен командир; БъГъОТъРъ БъУИЛъ – вътрешен боляр военен командир. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боляри са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време.
            Читкой мирос
            ЧъЙОТъКъ – чета, армия; МъИРъ – войник, служител; ЗъЗъ – множествено число;  ЧъЙОТъКъ МъИРъЗъЗъ  - армейски военнослужащи, войници.
            Следват длъжностите на колобрите т.е. бръснарите. Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна. Те са изпълнявали и свещеннически, както и лекарски функции на всички нива на прабългарската държавна йерархия – от кана и неговите приближени, до войниците в ротата / в Преславския надпис се казва, че във всяка рота има назначен по един колобър/.
            Колобър
            КъОЛъ – четина, груба кожа; АБРъ – бръсна, отстранявам; КъОЛъАБРъ – бръснар /но и свещенник и лекар/.
            Ичиргу колобър
            ЧъРъКъ – стратег, началник /или ЧъРъ ГъО – голям първенец/; ЧъРъКъ КъОЛъАБРъ – стратег на колобрите, висш жрец. Този, който е бръснел самия кан вероятно.
            Кана боила колоброс
            КъУНъ БъУИЛъ КъОЛъАБРъЧъИ – бръснар на офицерите/командирите/ на кана. /ЧъИ – човек, извършващ дейност/.
            Багатур боила колоброс
            БъГъОТъРъ БъУИЛъ КъОЛъАБРъЧъИ – бръснещ военните вътрешни боляри.           

            Следва най-интересната длъжност в древността – сампсис - писар, секретар. Тази дума много столетия е била толкова интернационална, колкото днес е например думата “компютър”.
            Сампсис
            Шъ – ръка; Мъ – притежава, има;  БъШъ – опашка, четка;  ЧъИ – човек, извършващ дейност;  ШъМъБъШъЧъИ – “човек с ръка, имаща четка”, писар / под славянско влияние звучи като “ръкопис”/ . Оттук идва и сегашният глагол “пиша”, както и прабългарското РъБъШъ – много четки, робош, писменост. /Виждаме, че множествено число се образува отпред с Ръ – много,  а отзад със ЗъЗъ – със, звезди /

            Способността да изграждат сложна държавна организация и да управляват обширни територии, разкрива необикновените творчески възможности на прабългарите и въобще на азите. Не случайно, най-големият континент на Земята носи тяхното име – Азия. Не случайно, техният генеративен /асурски, сурски, сирийски/ език – ЪЗъЕр лежи в основата на съвременните големи европейски езици /виж. “Прабългарският език в европейските езици”/. Не случайно тяхното име е парола за човешка цивилизация. Народ, който няколко хиляди години казва гордо за себе си Аз, народ, който съзнава идеята за трите степени на творението – Лъ – извор, Къ – раждане и Гъ – израстване, не може да бъде претопен никога, защото той пренася в себе си божественото дихание на самия създател.