Ще се ограничим да направим опит за разчитане на текстове от четири
известни прабългарски писмени паметника – “Именник на българските ханове”, надписа
от Преслав, Рилския дамаскин и надписа от Унгария.
Именникът е бил обект на много изследвания от най-различни автори и е
добре познат на широката общественост. В случая по-голям интерес представлява
разчитането на използваните прабългарски означения на годините и датите на възцаряване
на кановете, които са били важни от хронологическа гледна точка.
За Авитохол / АЙБъ ДъОКъ - небесна птица, небесен токол-сокол, вероятно
орел/ е казано, че е от рода Дуло – извор на ветрове, род на ветрове / ТъУ
– вятър, Лъ – род, извор. Съществува вероятност Дуло да идва от ДъЛъ
– острие, нож, меч или род “ножари”/. Годината на възцаряване алета т.е. година
/АЙЛъТъ - измерен според височината на небето/, според прабългарския
циклов календар е дилом - змия /ТъЛъМъ – т.е. притежаващ извор на мъжко,
вероятно запазено в новобългарския език като “тел”/ . Месецът според годишния
календар е твирем –девети / ШъБъ Ръ ТъМъ – девети/.
Ирник /ИРъНъ Къ – роден наследник/ е от рода Дуло и се е възцарил
според Именника също в годината на змията в деветия месец.
Гостун /ГъОЩъ Нъ – храненик, гост/ е от рода Ерми – езеро /ЙОРъ
– река, вир, Мъ - собствен / и заема престола в годината на докс –
глиган / Дъ ГъОЧъ – зъб свиня/ и също в девети месец.
Курт /КъОр Тъ – мъж от камък/ от рода Дуло идва в годината на
шегор – маймуна или кон /Шъ КРъ – ръка крак, което може да означава само
маймуна, но в последствие може да се е възприело и като Шъ КъОр – лапа
камък, копито-кон (коня шарколия)/ през месец вечем – шести / БъЧъ ТъМъ – шести/.
Безмер /БъЗъ МъИРъ – син на огъня или БъЧъ(Тъ)Мъ МъИРъ – шести син-служител, управител на шести окръг/ от рода Дуло
заема престола в годината шегор – маймуна или кон, месец вечем - шести.
Исперих /ИЗъ БъОр – огнена стена или ШъБъ РъЮКъ – управител
на пети окръг/ също от рода Дуло идва в годината вер йо – дракон /БъЕр
ЙО- голям двоен език, гущер, дракон/ в месец ениалем – еньовден /АЙНъ
АЛъЙОТъМъ – ден в дванадесетия, еньовден/
Тервел /ТъРъ БъЛъ – носи величие, носи планини/ от Дуло в годината
теку – бик /ТъУКъУУУ -бик/ месец читем – първи /Чъ ТъМъ - първи/.
Товирем /Девети ?, Деветак ?/ от рода Дуло в годината дванш – язовец
или заяк /ДъБъ НъШъ – дъвче-гризе и подава с ръка/ месец ехтем – пети
/Шъ ТъМъ – пети/.
Севар /Зъ БъЕр - огнен език, огнен дракон/ от рода Дуло се възкача
в годината на тох - кокошка /ДъО Къ - снася яйца, птица, кокошка/ месец
алтом – десети /АЛъ ТъМъ - десети/.
Кормисош /КъОр МъИЗъ – камък притежаващ блясък, вероятно скъпоценен
камък/, от рода Вокил - котел-черен / БъКъЛъ – котел, вакъл;/ в годината
шегор – маймуна или кон, месец твирем – девети.
Винех / Бъ ЮНъЧъИ - голям юнак, закрилник/, от рода Укил – свирач
/ УКъЛъ – свири/ се възцарява в годината има шегор – малка маймуна или
магаре / МАъ ШъКРъ – малка маймуна, а в последствие МАъ Шъ КъОр
- магаре/, в месец алем – дванадесети /АЛъЙо (Тъ)Мъ
- дванадесети/.
Телец /ТъЛъ ИЗъ - огнена змия, змей/ от рода Угаин – облак
/ЮКъ – покрива, прикрива и АЙНъ – ден, небе/ идва в годината
сомор – мишка или прилеп /ЧъМъ МРъ – мърда глава – мишка, или
Шъ – ръка , Мъ – има, ЮРъ – крило – т.е Шъ Мъ ЮРъ
- прилеп/ месец алтем – десети.
Умор /УМъ Ръ – могоумен/, от рода Укил заема престола в годината
дилом – змия, месец тутом – трети /Тъ ТъМъ – трети/.
Що се отнася до преславския надпис там текста следва напълно логично
съдържание. Става въпрос за войскова материална част. Естествено е да се приеме,
че на един чъргу боил /ЧъРъКъ – военен командир, стратег. Защото БъУИ
значи военен, боен/ и то читкои чъргу боил – командир на чета - армия / ЧъЙОТъ
– броя, ред, фаланга/ няма да му бъдат зачислявни ризници и каишки като на складажия,
а ще му дават в разпореждане тежко въоръжение с принадлежащия към него личен
състав. Така че хумски кюпе – конски щитове/ КъУНъ КъЮБъ/, големи предпазни
щитове, теглени – бутани от кон или коне 455 броя и придадени към тях 540 тулсхи
- “саби” или въоръжени с нож-сабя мъже /ДъЛъ ЧъИ – в новобългарския
днес широко се употребява “души”/, показват количеството тежко въоръжение на
четата. Освен това към тях са присъединени и 427 по-леки щита – естрогин кюбе
/ШъТРъГъ – ръчни носилки и КъЮБъ – щит/, които се носят ръчно
от по двама души-саби , общо 854 души. По-нататък в надписа става ясно за броя
на тежките щитове, които са зачислени на един ротен командир /челник/ – тортуна
пиле жупан / Тъ РъТъ ИНъ – три извън реда или третина. И до сега ротата
е третина от по-голямата войскова единица. ЧъБъАНъ – чело, челник. Пиле,
по всяка вероятност идва от боил-боен или БъИЛъ – богат, благороден/.
На него конски щитове не са му се полагали, а само ръчни щитове естрогин кюпе
20 броя и съответните 40 тулсхи /души/. Освен естрогин кюпе във ротата са използвали
и леки алхаси кюпе – къси щитове / АЛъ – без висок и КъЧъ – късам
част т.е. скъсени/. Броят им отговаря на броя на войниците, които са ги носили.
Във всяка рота е служил със сътветния инвентар и един колобър – бръснар/ КъОЛъ
АБРъ – четина отстранява, бръсне/. Знаейки за ритуалното значение на бръснатата
глава за прабългарите, може да предположим, че колобърът е изпълнявал предимно
свещенически и лекарски функции. Ето откъде идва и високия престиж на длъжността
колобър по всички етажи на прабългарската йерархия.
В Рилския дамаскин прабългарските изрази са два. Елма веш звучи познато,
защото алем е дванадесети, а може да се разбира и като една дванадесета от годината
или елма означава тук месец. А веш е шест /(Шъ)Бъ Чъ – шест/. Или елма веш е месец шест – шести месец.
Днес църковният празник на Вяра, Надежда и Любов е на 30 септември, а тогава
вероятно се е празнувал на осми юни – елма веш осмъ дне. Изразът хъше раши некъа
много наподобява на КъЩъ – вяра, РъЩъ-надежда, и НъГъОА –
тъга, любовна мъка, любов. Така заветните думи на прабългарските ни деди успяват
да достигнат до нас съвременните потомци. Тяхното послание е да живеем с вяра,
надежда и любов помежду си.
Ето как изглежда и текстът от Унгария – BOYЛA: ZOAПАN: TESI: DYГЕTOIГН: BOYTAYЛ: ZOAПАN: ТАГРОГН: НТZНГН: ТАISН . А ето и как предлагам да се обособи на
отделни думи - BOYЛA: ZOAПАN:
TESI: DYГЕ TOIГН: BOY
TAYЛ: ZOAПАN: ТА ГРОГН: НТZНГН: ТАISН . След като се приведе към буквите от “говорещата
азбука” /разбира се използват се наблюдения и от други прабългарски текстове
напр. “I” в повечето случаи запазва звуковото съответствие на “И”,
“Y” се използва повече в случаите на “Ю”, “Г” много често е “Къ”,
“ТZ” замества “Чъ” и др./ се получава следния формализиран текст – БъУИЛъ
ЧъБъАНъ ТЕШИ ТъУКъ ТъИГъ БъУИТъЮЛъ ЧъБъАНъ Тъ ГъРъКъ
АъЧъКъ ТъИШъ. Вече всеки българин може да прочете какво е написано, а то
е БОИЛ ЖУПАН ТЕШИ ТУКА ДИГА БОЕН АУЛ . ЖУПАНЪТ НАПРАВИ ГЪРКА ДО ЕДИН/ВСИЧКИ/
ДА ТИЧА /т.е жупанът накара гърците всички да избягат- изгони всички гърци/.ТъИГъ
– дига, вдига идва от Тъ – правя и ИГъ – оставя изправен,вдигнат.
АъЧъКъ – до един, всички - идва от АъЧъ - малка част, единица
и Къ – гънка, до. И до днес “ички”се използва в думи като всички, самички
и пр. в същия смисъл. ТъИШъ – гоня , бягам, тичам се получава от Тъ
– правя и ИШъ – хвърлям ръка – гоня. Днес често се казва при гонене на
животни “ИШ” и “КЪШ” придружени от съответното движение на ръцете. В последствие
е придобило смисъл на бягам, тичам. По-наблюдателните читатели могат да забележат
как е вървяло през вековете и формирането на така характерния за българския
език задпоставен определителен член - БъУИЛъ ЧъБъАНъ Тъ ГъРъКъ
. Поне днес, когато за поставянето на пълен определителен член питаме “Кой
прави ?”, “Кой върши?” , да знаем за какво става въпрос.
Ясно е, че ако имаме възможност да се срещнем с прабългари чудесно
ще се разберем и без преводач, и то на български език. Нещо толкова логично,
защото ние сме техни преки потомци. И ако този факт се харесваше повече на родната
историческа наука, сигурно другите народи също щяха да го оценят по достойнство.