АЗИТЕ (ПРАБЪЛГАРИТЕ) ЗАВЛАДЯВАТ СВЕТА

            Как изглежда картината на човешката цивилизация на Земята през един ранен исторически период на заселване на планетата, започващ някъде 3-2 хилядолетие пр.н.е.?  
            По-големите човешки общности са съсредоточени локално в големи градове, издигнати предимно в близост до големи водни басейни в южните географски ширини. По-известни такива градове-центрове са  Ур Халдейски, Вавилон, Ниневия, Троя, Атина, Спарта, Картаген и редица други. Някои от градовете-центрове построяват градове-колонии, които са свързани с центъра. Останалите големи площи от рядко населената Земя  се обитават от множество първообитни племена, разпръснати в малки селища, намиращи се на ниско цивилизационно стъпало. За разлика от примитивния обществен живот на първообитните племена, зад дебелите стени на градовете-центрове процъфтява завидна обществена култура. Необходимостта от съвместно съжителство на много хора, концентрирани на едно ограничено място, довежда до ранното развитие на по-висши форми на обществени отношения. Заедно с монументалното строителство и други технологии в материалната сфера, заедно с военно-административното устройство, в големите градове-центрове се утвърждават и законодателните норми, а така също и религиозните норми.  Само така е възможно, голямо множество от хора да обитават безконфликтно подобен огромен град. Съвсем естествено тук се появява и бързо се развива писмеността, необходима за общуване между гражданите, за законотворчество, за религиозна дейност. Характерната за всеки град-център религия, въоръжена с писмеността се превръща в мощна духовна идеологическа система.
           Неравномерното цивилизационно развитие, довежда до значителна разлика в социалния статус между населението на градовете-центрове и първообитните племена от останалите територии. Гражданите са притежавали официален статут на по-висша категория хора. Широко е било разпространено робството, като за роби са взимали предимно хора от племената. Или глобалният обществен модел на човечеството дълги години представлява град-център и подчинена провинция от племена, съответно първа категория граждани и втора категория племенни народи.
            Някъде в началото на 2 хилядолетие пр.н.е. в централна Азия се появява нова обществена технология, която в продължение на столетия променя съществуващия обществен модел, докато накрая възтържествува по целия свят. Носители на този нов вид общество са прабългарите и по-голямата общност, към която те принадлежат, която условно можем да наречем “ази” – поради многобройните названия свързани с тях като – Азия, Азовско море, Каспийско море, Асирия, Зиези, Загора и др. За родина на азите /прабългарите/ се приемат земите в средна Азия, намиращи се около Памир.
            Каква нова, по-прогресивна обществена технология предлагат азите-прабългари на човечеството? Това е технологията на “териториалната държава”. При нея човешките ценностни ресурси и културни достижения излизат извън стените на градовете-центрове и се разпространяват сред хората на териториален принцип. Границите на обществената формация се разширяват от граници на града и от граници на племето до граници на общата държава, заемаща определена голяма територия. Държавният тип управление означава институционално /организационно/ участие в обществените отношения  на цялото население по територията на държавата, с еднакви права и  отговорности за всички. Всички райони на страната както и хората живеещи в тях, са равнопоставени субекти за държавното управление. Общественият статус на всички жители се изравнява, независимо дали те живеят в голям град или някъде другаде по територията на държавата. Всички жители на държавата имат право  да заемат  длъжности на всички нива на управление. С въвеждането на държавата се премахва привилегированото положение на градовете-центрове спрямо останалите райони.  Започва постепенно изравняване на степента на цивилизованост по цялата територия на държавата.
            Кои са предопределящите фактори за възникване на териториалната държава в земите на азите-прабългари?
            1.      Увеличаване гъстотата на населението /племена/ в обширни райони в континентална Средна Азия. Свършват свободните/ненаселени/ територии.
            2.      Развитието на технологиите и производителните сили до определено ниво – земеделие, строителство, черна металургия, транспорт и др. Това позволява масово да се строят по-големи селища и да се прехранват по-голям брой хора. Утвърждава се уседналият начин на живот.

            Основните характеристики на държавния модел създаден от азите-прабългари са:
            1.      Използване на общ за държавата език, генеративен език произтичащ от “говорещата азбука на прабългарите”, който е позволявал общуване на групи хора, отдалечени на голямо разстояние една от друга. Този уникален език запазва технологията на държавотворността дълги години като “патент” на азите-прабългари.
            2.       Въвеждане на значително многообразие от длъжности и титли, необходими за административното управление на държавата, обхващаща обширни територии.
            3.      Равнопоставен обществен статус на хората от големите градове и хората от районите /племената/. Прогресът в културата се разпространява по цялата територия на държавата. Държавата поглъща както големите градове-центрове, така и многобройните племена по територията и.
            4.      Заедно с държавността, прабългарите пренасят по света и технологичните достижения в земеделието, транспорта, строителството, календара, занаятите и пр., оито са от решаващо значение за функционирането на държавата.  Споменът за това още е жив в много краища на света.

            Появата на държавата за пръв път еманципира хората в нея без оглед на етнос, племенна принадлежност и религия. Големите градове се отварят за всички жители на държавата. Културата, технологиите, държавните служби са достъпни за всички. Разбира се и задълженията /данъци, военна служба/ се разпределят между всички. От друга страна се разпадат племенните и родствените зависимости, обвързващи големи групи от хора. Така се появява възможността, организационно да се обединяват усилията на огромни множества хора за постигане на определени цели. Ценностните предимства на държавната организация дават веднага резултати. Повечето от племената с готовност се присъединяват, защото така хората им издигат обществения си статус, а градовете-центрове не издържат на многобройната им мощ и биват превземани и присъединявани към държавата. На преден план в обществото излиза територията, а вече на второ място е градския център или отделното племе.
            Най-ранните възникнали държавни образования на азите в Централна Азия бързо увеличават могъществото си и размера си, настъпват във всички посоки, завземат територии и градове. На югозапад към Месопотамия и Мала Азия, вероятно една от първите новообразувани държави на териториален принцип е Асирия – около второто хилядолетие пр.н.е. После следват Мидия, Персия и т.н.  През Мала Азия азите-прабългари достигат до гръцките градове-центрове на Балканите и тук създават държавата Македония, която по времето на Александър Македонски през 4 век пр.н.е. се превръща в световна империя.
            На запад и северозапад азите-прабългари и техните държави, в продължение на много столетия изминават дългия път през Каспийско море, Волга, Днепър и навлизат първо в Централна и  Западна Европа, а няколко века по-късно преминават Дунава на Балканите, където също пренасят държавната структура. По-известна държава в Западна Европа, изградена от азите е тази на Атила през 5 век от н.е.
            На  изток, югоизток и североизток държавите на азите достигат Индия, Китай и Япония. На езика на прабългарите БъЛъ ГРъ означава голяма, велика земя – което напълно покрива понятието “държава”. Така, че нищо чудно, че сведения за толкова много “българии” по света са запазени и до днес. Разбира се, необходими са около 30 века докато вълните на териториалната държавност, на приливи и отливи обхванат по-голямата част на света. Защото мегаполисите бастиони като Вавилон, Ниневия, Атина, Рим, Картаген, Константинопол и др. възкръсват отново и отново, мъчейки се да поробят останалия свят. Накрая, след много разрушавания се примиряват с еманципацията наложена от държавата.
            За целите на своето общество, азите разбира се са използвали писменост и писмени графични знаци, които обаче не са достигнали до такъв разцвет както в градовете-центрове. Причините за това могат да се търсят в липсата на необходимата концентрация от градско население, а така също вероятно и в липсата на подходящи дълготрайни носители на писмена информация. Те са използвали за носители на писмеността кожи, текстил, дърво, каменни надписи за разлика от папирусите и монументалните градежи на юга. Обичайна практика в новосъздадените от азите държави се явява взаимстването и приспособяването за собствени нужди на по-развити писмени норми, идващи от включени в държавата или съседни на нея градове-центрове. Същия подход се прилага и към по-развитите религиозни системи. Азите възприемат писмеността и религиите на големите градове-центрове, но налагат навсякъде влиянието на своя генеративен език, необходим за общуване в обширни територии на планетата. Ето защо, сходство с прабългарския език се открива както в съвременните европейски езици така и в древните източни езици - асирийски, халдейски и др. /което авторът показа в книгата “Прабългарският език в европейските езици”/
            За прабългарите от Дунавска България е характерно синхронизирането на традиционно използваната по тия земи гръцка азбука, със собствената им писмена традиция. Многото нови буквени знаци, с които допълват гръцката азбука /гърците са взаимствали своята азбука от финикийците/, говори за влияние на съвсем друг вид писменост. Тази писменост ние и досега използваме.
            Някъде до 8-9 век от н.е. азите-прабългари успяват да приключат в общи линии с налагането на държавния обществен модел по цялата територия на Европа. Изчезват племена, и самостоятелни градове, а на тяхно място се появяват съвременните териториални държави. И съвременните нации. С това настъпва и по-висш етап в развитието на човешката цивилизация и заселването на Земята от хората.
            Районите спечелват битката с градовете и племенните общности. Понятието “българин” се превръща в синоним на свободните хора, свободен народ – vulgata, vulgar /народ, народен/, а също означава и напредничав, прогресивен човек.
            В този смисъл, да се твърди, че прабългарите са имали племенна организация е абсолютно погрешно. Всички съществуващи исторически извори на висок глас свидетелстват за държавната структура на прабългарското общество. Не може да съществува племе с такова изобилие от обществени длъжности – ханове, кавхани, канартикини, чергубоили, колобри, жупани, читкоимироси, юкбоили, таркани, богоини, багатури и пр. и пр.  Парадоксална и обиждаща историческата истина е и “удобната” за всички наши официални историкотворци теза за “претопяването” на прабългарите от славянските племена.  Истината е, че многобройни славянски племена, населяващи огромна територия,  се разпадат и са се вливат в могъщата прабългарска държава. А сведенията за това са толково много….Колкото повече някои желаят /аз лично не мога да си обясня техните мотиви/ спомена за прабългарите да се стопи в забрава, толкова повече истината за  достолепието на нашите прадеди се въздига гордо в безсмъртната памет на човешката история.